По повод на притесненията от страна на нашите врагове обикновеният немец вече не се смее и не търси оправдание на противника. Не, тези притеснения предизвикват вече горчивина и гняв. Без съмнение, в настроенията са станали големи промени.
Ако всичко това не е довело още до пълно възраждане на инстинкта за самосъхранение на нашия народ и не е създало още истински стремеж да се върне на Германия някогашната й мощ, то вината за това е на нашите управници, които не толкова са ни изпратени от небето, колкото сами завзеха властта и се ползват от нея от 1918 г. за съсипване на нашия народ.
Да, хората, които се оплакват сега от нашата нация, трябва преди всичко да бъдат попитани: а какво направихте вие, за да подобрите нещата, да изкорените тези слабости? Ако нашият народ не оказва достатъчна подкрепа на мероприятията на нашите правителства, /а ние знаем, че сериозни мероприятия от страна на последните всъщност не е имало/, то може ли това да се смята за вина на нашия народ? Не се ли обяснява това, напротив, до голяма степен с факта, че самите правителства на умеят да изпълняват елементарния си дълг? Ние питаме: какво направиха нашите правителства, за да заразят отново нашия народ с дух на гордо самоутвърждаване, на мъжествена упоритост и гневна омраза?
Когато през 1919 г. на немския народ му натрапиха грабителския мирен договор, можеше да се надяваме, че именно този робски договор ще изтръгне от гърдите на цялата немска нация единен вик на протест и искане за свобода. В историята често се е случвало мирните договори, стоварили се като удари на бич върху плещите на победения народ, да послужат като сигнал за начало на подем.
Колко много можехме да направим в това отношение от Версайлския грабителски договор!
Нима едно достойно за званието си немско правителство не би съумяло от този нечувано позорен, безкрайно изнудващ договор да направи оръжие за борба против врага и да доведе националните страсти до точката на кипене? Нима не би успяла една истинска гениална пропаганда да използва садистичната жестокост на този договор, за да изкара собствения си народ от равнодушието, да предизвика у народа възмущение, а след това да превърне това всеобщо възмущение в истински бяс против грабителите?
Ние трябваше да вземем всяка отделна точка на Версайлския договор и системно да я разискваме на най-широките слоеве на народа. Ние трябваше да накараме 60 милиона немци — мъже и жени, възрастни и деца — всички до един да почувстват в сърцата си срам за този договор. Ние трябваше да накараме всички тези 60 милиона да намразят този грабителски договор до дъното на душата си, та тази гореща омраза да закали волята на народа и всички това да се излее в един общ боен вик: Дайте ни отново оръжие?