Да, именно така трябваше да използваме подобен мирен договор. Колкото по-безсрамни са изискванията на този договор, колкото по-безмерен е гнетът, упражняван върху нас, толкова в по-голяма степен той би могъл да стане оръдие за по-добра пропаганда, средство за пробуждане на заспалите в нашата нация национални стремежи.
Но, разбира се, тази пропаганда е възможна само в случай, че ние бихме съумели да използваме всичко, започвайки от люлката на детето и продължавайки с всички до един вестници, с всички кина, с всички будки и т.н. Ако бяхме успели да поставим всичко в служба на тази идея, тогава сегашната молба на плачливите мариновани патриоти: „Господи, дай ни свобода!“, скоро би се сменила с действително смели лозунги и ние бихме съумели да накараме всяко немски момче да се обръща към всевишния с гореща молба: „Господи всевишен, благослови нашето оръжие, бъди справедлив, както винаги си бил! Съди сам, заслужаваме ли сега свобода. Господи боже, дай благословението си на нашата борба!“
Но нищо подобно не беше направено. Ние успяхме да прозяпаме всичко това.
И сега на всичко отгоре някои се учудват, че нашият народ не е такъв, какъвто можеше и трябваше да бъде. И сега на всичко отгоре нареждат, че целият свят вижда в нас роби, вижда в нас покорни кучета, които благодарно лижат ръцете на онези, които току-що са ги били.
Ние признаваме, разбира се, че сегашното поведение на нашия народ пречи някой да види в нас ценни съюзници. Но в много по-голяма степен съдейства за това позорното поведение на нашите правителства. Ако след 8 години безмерен гнет нашият народ все още показва толкова малко воля за свобода, то за това е виновна преди всичко развратността на нашите правителства.
Да водим активна външна политика и да си намерим ценни съюзници ние можем само тогава, когато в чужбина започнат по друг начин да оценяват качествата на нашия народ. Но в по-голяма степен за това е необходимо да се появи най-после у нас правителство, което да гледа на себе си не като на надничар на чуждите държави, не като на събирач на данъци от собствения народ, а като на херолд на националната съвест.
Когато нашият народ успее да си създаде правителство, което да види мисията си в това, то няма да са необходими нови шест години, та смелата външна политика на нашата държава да може да се опре на също така смелата воля на народа, готов на борба за своята свобода.
На втория въпрос — за трудностите, с които е свързано превръщането на враждебните настроения на народните маси в Англия и Италия в дружески — трябва да отговорим така.
Военната пропаганда предизвиква в средата на редица народи, застанали в световната война против нас, истинска немска психоза. За да се измени такова настроение е необходимо за всички да стане очевидно, че волята за самосъхранение отново се е пробудила в германския народ. Само тогава германската държава отново ще придобие онези черти, които са необходими, за да играе сериозна роля върху шахматната дъска на европейската политика, и само тогава ще се намерят партньори, които ще поискат и ще могат да играят с нас. Само тогава, когато правителствата на съответните държави се убедят, че нашият собствен народ и нашето собствено правителство са придобили най-после онези качества, които правят от нас ценен съюзник, те, изхождайки от собствените си интереси, ще започнат да водят нова пропаганда, която ще промени общественото мнение в дадените страни. Разбира се, това изисква много години настойчива и умела работа. Но именно затова, че за такава работа са необходими години, всички изказват тук голямо вглеждане и предпазливост. Нито едно правителство няма да пристъпи към тази работа, ако няма безусловна сигурност, че си струва да се заеме с нея и че в бъдеще може да пожъне от този път достатъчно обилни плодове. Празното дърдорене на повече или по-малко остроумните министри на външните работи тук не стига. Нито едно правителство няма да промени характера на своята агитация и да прехвърля симпатиите на своето население от една нация върху друга, докато не се убеди, че евентуалният нов съюзник има зад себе си действително реална сила. Иначе дадено правителство само би разпръснало общественото мнение в своята страна. Нито едно правителство няма да види в тържествените фрази на отделните членове на правителството на дадена страна гаранция, че бъдещият съюз с еди-коя си държава действително ще има сериозна ценност. За това е необходимо съответната чужда страна да види, че у нас съществува действително стабилно правителство, което води действително целесъобразна политика. За това е необходимо съответната държава да се убеди, че и общественото мнение в нашата страна изцяло е проникнато от същите идеи. Към нас ще се отнесат с толкова по-голямо доверие, колкото повече се убедят, че и нашето собствено правителство прави съответните подготовки в областта на пропагандата и че нашето собствено обществено мнение недвусмислено подкрепя в това своето правителство.