При нашето сегашно положение това означава, че едва тогава ще ни сметнат за ценни съюзници, когато и нашето правителство и нашето обществено мнение съумеят да покажат, че са действително проникнати от фанатичната воля за борба за свобода и независимост. Само тогава и другите държави ще започнат да подготвят прегрупиране в общественото мнение на собственото им население — поне онези държави, които, изхождайки от своите собствени интереси, могат да тръгнат с нас ръка за ръка, т.е. да сключат с нас известен съюз, ако ние станем достоен партньор.
Но тук трябва да се има предвид и следното: да се промени общественото мнение на цял народ в друга насока е много трудна работа. Мнозина във всеки случай отначало няма да разберат това. Ето защо би било глупост и престъпление със своите собствени грешки да даваме оръжие в ръцете на елементи, които искат друго.
Ние трябва да си дадем сметка, че докато целият народ докрай разбере вътрешния смисъл на новите намерения на своето правителство, ще мине много време. Та нали дадено правителство няма да може прекалено откровено да обяснява своите мотиви и окончателни цели. Тук трябва да се надяваме или на сляпата вяра на масата, или на интуитивното разбиране на по-развитите ръководещи слоеве на даден народ. Много хора обаче са лишени от дарбата за политическо предвиждане и далекогледство. И тъй като от политически съображения правителствата, както вече казахме, няма да могат в дадения случай да бъдат много откровени, то най-вероятно винаги ще се намери такава част от интелектуалните ръководители, която поради недостатъчната си прозорливост непременно ще види в новия завой само прост експеримент. Част от консервативното настроените елементи на нашата нация по такъв начин вероятно ще окаже съпротива на новата пропаганда.
Ето защо е особено необходимо да се погрижим тези консервативни елементи в никакъв случай да не получат от нас самите оръжие в ръцете си, чрез което те биха могли да издигат сериозни препятствия за необходимото сближаване. Това не трябва да се забравя особено у нас, където нашите, с извинение, политици, издигат чисто фантастични и съвсем нереални лозунги. Нима не е ясно, наистина, че виковете за необходимостта от създаване на нов военен флот на Германия, отвоюването на нашите колонии и т.н. са само празно дрънкане? Замисли ли се спокойно над тези въпроси, всеки ще се убеди, че няма никакви що-годе реални шансове за това. А тези безсмислени викове, които надават отчасти абсолютно наивни, отчасти побъркани хора, в никакъв случай не могат да са от полза за Германия. В Англия тези викове правят напълно определено впечатление. Всички тези словесни протести и гръмки словоизлияния неизменно служат само на нашите смъртни врагове. Хората изразходват всичките си сили за вредни демонстрацийки против бога и целия свят, забравяйки, че главната предпоставка за всеки успех преди всичко е принципът:
Каквото направиш-прави го докрай.
У нас бълват думи и протести наведнъж против пет или цели десет държави, като забравят, че преди всичко ни е необходимо да концентрираме всичките си физически и духовни сили, за да нанесем удар в сърцето на най-злия си противник. Така ние само се лишаваме от всякакви шансове да сключим този съюз, който ни е необходим, за да си уредим някога сметките с най-проклетия си враг.
Националсоциалистическото движение и тук трябва да се наеме с определена мисия. Ние трябва да научим нашия народ да отминава дреболиите и да се концентрира върху главното, да не разсейва силите си за второстепенното и никога да не забравя, че цел на дадения ден за нас е борбата за голото съществуване на нашия народ и че единственият ни противник в даденото време е онази държава, която ни лишава от правото на съществуване.
Много неща, разбира се, ни огорчават до дън душа; но това още съвсем не е основание да загубим хладнокръвие и с безсмислени викове да се караме с целия свят, вместо да концентрираме силите си против най-смъртния враг.
Пък и най-сетне немския народ въобще няма никакво морално право да се оплаква от поведението на другите държави, докато не призове пред съда собствените си престъпници, продаващи и предаващи нашата родина. Отдалеч да обсипваме с ругатни Англия, Италия и т.н. — това е съвсем, съвсем несериозно, ако ние в същото време предоставяме свобода на действие на негодници, продали се за 30 сребърника на врага — на онези негодници, които на времето постъпиха на служба на враждебната пропаганда, помогнаха да ни избият от ръцете оръжието и се постараха да пречупят моралния гръбнак на парализирания народ.