Противникът прави само онова, което и трябва да се очаква от него. Неговото поведение и неговите действия би трябвало само да ни послужат за урок.
На този, който не иска да се издигне на висотата на тези възгледи, препоръчваме да се вслуша поне в последния довод: та нали в такъв случай ни остава само пълен отказ от всичко, защото всякаква политика на съюзи става за в бъдеще невъзможна. Ако не можем да сключим съюз с Англия, защото е завзела нашите колонии; ако не можем да вървим ръка за ръка с Италия, защото тя владее южен Тирол; ако с Полша и Чехословакия съвсем на можем да сключим никакви съюзи — тогава в Европа изобщо няма да останат никакви други държави, ако не смятаме Франция, която обаче, смеем да напомним, също ни открадна Елзас-Лотарингия.
Едва ли можем да се съмняваме, че такава политика съвсем не е полезна на немския народ. Можем да се усъмним само в едно: какви са тези хора, проповядващи такава политика — глупаци, невежи или върли мошеници?
Доколкото става дума за ръководители и вождове, на мен винаги ми се струва, че тези господа спадат към последния сорт хора.
И така, доколкото може да предвиди човешкият ум, да се постигне промяна в наша полза в настроенията на днес враждебни към нас народи, е напълно възможно, доколкото истинските им интереси са подобни на нашите собствени. За това е необходимо само първо, нашата собствена държава да прояви сериозна воля към борба за съществуването си и да придобие качества на ценен съюзник и, второ, необходимо е да престане да дава на тези народи материал против нас самите — за което е необходимо да сложим край на собствените си грижи, а още повече на престъпните действия в нашия собствен лагер.
Най-трудно е да се отговори на третия въпрос.
Мислимо ли е изобщо представителите на истинските интереси на английската и италианската нации да могат да прокарат своята воля въпреки волята на евреите, смъртните врагове на народната и националната държава.
Ще могат ли например, силите на традиционното британско държавно изкуство да се справят с еврейското влияние или не?
Да се отговори на този въпрос, както вече казах, е много трудно. Разрешението на този проблем зависи от твърде голям брой фактори, за да може веднага да се даде напълно определен отговор. Относно едната държава ние във всеки случай можем да кажем, че тя е дотолкова здраво стабилизирана и служи на интересите на своята нация, че тук на никакви еврейски влияния няма да се удаде да преодолеят онези тенденции, които са политическа необходимост за дадена държава. Говоря за Италия.
По-трудна е работата с Англия. В тази страна „най-свободната демокрация“ евреите по заобиколен начин все още неограничено диктуват волята си на общественото мнение. Все пак и в Англия виждаме вече непрекъснатата борба между представителите на истинско британските държавни интереси от една страна и защитниците на еврейската световна диктатура, от друга.
Доколкото остър характер често приемат тези противоречия, за пръв път можеше да се види след войната в онази разлика на позициите по японския въпрос, която се изрази във възгледите на английското правителство от една страна и английската преса, от друга.
Веднага след края на световната война между Америка и Япония, както е известно, възникна старото взаимно раздразнение. Великите европейски световни държави, разбира се, също не можаха да останат равнодушни пред лицето на новата военна опасност. Между Англия и Америка, както е известно, възникна старото взаимно раздразнение. Но тези връзки изобщо не пречат да възникне в Англия известна завист и загриженост по повод на извънредното засилване на Американския съюз във всички области на международната политика и икономика. Доскоро Америка беше колония, доскоро всички гледаха на тази страна като на дете на великата майка Англия. И ето, че сега Америка става господарка на целия свят. Напълно разбираемо е, че Англия в тревожно безпокойство преразглежда всичките си стари съюзи и британското държавно изкуство с боязън гледа в бъдещето да не настъпи момент, когато формулата „Англия — владетелка на моретата“ ще се смени от формулата: „Америка — владетелка на моретата“. Да се справи с американския държавен колос, с неговите неизброими богатства и недокосната неизтощена земя е по-трудно, отколкото да се справи с обкръжената от всички страни Германия. Ако в момента, когато ще се решава спорът между Англия и Америка, Англия бъде предоставена на самата себе си, то присъдата й е подписана предварително. Ето защо Англия така жадно се стреми към съюз с жълтата нация, който от чисто расова гледна точка може да бъде и доста съмнителен, затова пък от държавно-политическа гледна точка е единствената възможност да се подкрепи световното положение на Великобритания против бързо растящото влияние на американския континент.