Достойно е да бъде отбелязано, че нашите противници много по-добре, отколкото ние самите си даваме сметка, че именно трите горепосочени събития в германската история имат решаващо значение. Противниците много добре разбират това, докато ние самите повече се възторгваме от героични епизоди от миналото, съвсем безплодни за нашия народ, макар и да са коствали живота на милиони най-благородни синове на Германия.
Ние трябва на всяка цена да се научим да различаваме в предишната история действително големите и оставили трайна следа успехи от онези епизоди, които са ни коствали големи жертви, но до нищо трайно не са довели. Това ще има огромно значение за нашето поведение за настоящето и за бъдещето.
Ние, националсоциалистите, никога и при никакви условия не трябва да усвояваме ултрапатриотичните настроения на съвременния буржоазен свят. Особено опасно, смъртно опасно ще бъде за нас в каквато и да било степен да си вържем ръцете с традициите на онази политика, каквато германската империя водеше преди войната.
В продължение на целия исторически период на XIX столетие няма да намерим нищо такова, което би трябвало да последваме сега и което от наша гледна точка би могло да оправдаем поне с обстановката на онзи период. Противоположно на ръководителите от тогавашното време ние трябва да изберем за висш принцип на нашата външна политика: установяването на необходимата пропорция между количеството на народонаселението и размерите на нашите територии! Уроците от миналото пак и пак ни учат на едно: цел на цялата наша външна политика трябва да бъде придобиването на нови земи; и в същото време фундамент на цялата ни вътрешна политика трябва да бъде новият здрав, единен националсоциалистически мироглед.
Искам още да се спра тук накратко на въпроса, доколко е оправдано нашето искане за нови земи от морално-нравствена гледна точка. Това е необходимо, защото дори в така наречените народнически кръгове всевъзможни сладкоречиви дърдорковци се стараят да докажат на нашия народ, че цел на нашата външна политика трябва да бъде само поправянето на несправедливостта, които бяха причинени на немския народ през 1918 г. Ако това бъде поправено, то на нас, немците, повече, значи, нищо не ни трябва и ние сме готови да прегърнем братски всички и всекиго.
По този повод смятам за необходимо преди всичко да забележа следното.
Искането да се възстановят онези граници, които съществуваха до 1914 г. е политическа безсмислица и при това такава, че по своите размери и последици е равносилна на престъпление. Преди всичко нашите държавни граници от 1914 г. бяха абсолютно нелогични. Те съвсем не бяха съвършени от гледна точка на националния състав и съвсем на бяха целесъобразни от военно-географска гледна точка. Тези граници не бяха продукт на определена предварително обмислена политика, те до известна степен бяха резултат на случая. Това бяха временни граници, а съвсем не резултат от завършена политическа борба.
Със същото, а в много случаи и с още по-голямо право бихме могли да вземем не 1914 г, а някой друг жалон в немската история и да си поставим за цел да постигнем възстановяването на границите от онова време. Искането да се върнем към границите от 1914 г. напълно съответства на тесния кръгозор на нашия буржоазен свят. Полет на ума за бъдещето на този свят му липсва. Той живее само с миналото и при това главно с близкото минало. Дори в миналото неговият кръгозор не е в състояние да различи нищо, освен най-близките години. Над него царува законът за ограничеността. Поради това той може да вижда само онова, което му е под носа сега. Всеки сериозен опит да се промени даденото положение на нещата неизбежно се натъква на съпротива от негова страна. Но и тук неговата активност се парализира от неговата ограниченост. Ето с какво се обяснява, че политическият хоризонт на тези хора не стига по-далеч от границите от 1914г.