Но с издигането на искането за връщане на границите от 1914 г. нашата буржоазия само помага на враговете, тъй като това искане обединява в общ отпор всички бивши съюзници и пречи на техния съюз да се разпадне. Само така може да се разбере, че след 8 години, изтекли от края на световната война, този пъстър съюз от държави, влезли във войната с различни желания и цели, все още не се е разпаднал и коалицията на победителите все още остава повече или по-малко единна.
На времето всички тези държави еднакво бяха облагодетелствувани от крушението на Германия. От страх пред нас те се стараеха да се помирят една с друга, оставяйки временно настрана завистта и честолюбието в собствените си редове. Всички те еднакво се стремяха да поделят помежду си нашето наследство, виждайки в това най-добрата защита против възможно възраждане на Германия. Страхът пред силата на нашия народ и съзнанието за лежащите на съвестта им грехове — ето цимента, който досега още спояваше в едно тази пъстра коалиция.
Поведението на нашата буржоазия не е в състояние да излъже бившите съюзници. Представяйки за своя политическа програма възстановяването на границите от 1914 г., нашият буржоазен свят отблъсква всички участници в коалицията. Един или друг партньор, който може би своевременно би скъсал с бившата коалиция, се страхува да го направи, опасявайки се от изолация, тъкмо когато излезе от коалицията. Лозунгът за възстановяване на границите от 1914 г. отблъсква всяка от държавите-участници в коалицията на победителите.
Този лозунг е абсолютно безсмислен в следните отношения:
1. Ние нямаме никакви средства действително да постигнем тази цел, а празните фрази на събранията на нашите почтени съюзи няма да помогнат.
2. Ако тази цел можеше да бъде постигната, то да се пролива за нея кръвта на нашия народ наистина не би си струвало.
Няма и не може да има никакви съмнения, че възстановяването на границите от 1914 г. може да бъде постигнато само с кръв. Само абсолютно наивни хора могат да повярват, че поправянето на версайските граници може да се постигне чрез интриги и дрънкане. Да не говорим за това, че такъв опит би изисквал начело на Германия да стои фигура като Талейран, каквато ние нямаме. Едната половина от съвременните ни деятели се състои от изпечени мошеници и в същото време твърде безхарактерни субекти; тази половина чисто и просто е враждебна на интересите на нашия народ. Другата половина от нашите държавни деятели пък се състои от добродушни, абсолютно неизкушени и абсолютно безплодни глупаци, които изобщо не са способни за нищо сериозно. Но освен това, трябва още да имаме предвид, че не живеем вече в епохата на виенските конгреси. Отминало е времето, когато споровете за границите се водеха от князете и от техните метреси; ние живеем вече в друга епоха, когато безжалостното световно еврейство се бори за господство над народите от целия свят. Евреите са хванали за гушата всички народи на света и само със силата на меча може да се накара ръката им да се махне от гърлото. Тези интернационални победители на народите могат да бъдат победени само от концентрираната воля и сила на пробудените национални страсти, а такава борба никога не минава без кръв.
Но щом като се налага да стигнем до убеждението, че интересите на нашето бъдеще изискват най-големи жертви, то независимо от съображенията за политическа мъдрост, само заради тези жертви трябва да си поставим действително достойна цел.
Границите от 1914 г. нямат никакво значение за бъдещето на немската нация. Тези граници не осигуряваха в достатъчна степен нито завоеванията от миналото, нито интересите на бъдещето. Тези граници не биха осигурили на нашия народ истинското вътрешно единство и не биха му гарантирали достатъчно изхранване. Тези граници са абсолютно неудовлетворителни от военна гледна точка и абсолютно нямаше да дадат онова съотношение между нас и другите световни държави /по-точно казано истинските световни държави/, което ни е необходимо. Границите от 1914 г. не намаляват разстоянието между нас и Англия и не ни осигуряват такава територия, с каквато разполага Америка. Дори Франция не би загубила в този случай що-годе значителна част от своето световно влияние.
Само едно можем да кажем със сигурност: дори ако нашата борба за възстановяване границите от 1914 г. доведеше до благоприятни резултати, то тя би поискала такива жертви от наша страна, че не биха останали сили, които са необходими за борба за живот и за истинско величие на нашата нация. Напротив, постигайки такъв повърхностен успех, ние не бихме се стремили вече към по-високи цели, толкова повече, че вече би могло да се каже, че „националната чест“ е спасена и пътят за търговското развитие поне временно открит.