Ние, националсоциалистите, трябва да отидем още по-далеч: правото за придобиване но нови земи става не само право, но и дълг, ако без разширяването на своите територии един велик народ е обречен на гибел. Особено ако става дума не за някакъв негърски народ, а за великия немски народ — за този народ, на когото светът дължи своята култура. Нещата стоят така, че Германия или ще бъде световна държава, или тази страна изобщо няма да я има. Но за да стане световна държава, Германия непременно трябва да придобие онези размери, които единствено могат да й осигурят необходимата роля при съвременните условия и да гарантират живота на всички жители на Германия.
Ние, националсоциалистите, напълно съзнателно слагаме кръст на цялата немска външна политика от преди войната. Ние искаме да спрем вечния германски стремеж към юга и запада на Европа и определено посочваме с пръст териториите, разположени на изток. Ние окончателно скъсваме с колониалната политика и търговска политика от предвоенно време и съзнателно преминаваме към политика на завоюване на нови земи в Европа.
Когато говорим за завоюване на нова земи в Европа, ние, разбира се, имаме предвид на първо място само Русия и онези държави в покрайнините й, които са й подчинени.
Самата съдба ни сочи с пръст. Отдавайки Русия в ръцете на болшевизма, съдбата лишава руския народ от онази интелигенция, върху която досега се е крепило държавното й съществуване и която единствено е била залог за известна здравина на държавата. Не държавническите дарования на славянството са дали сила и здравина на руската държава. Всичко това Русия държи на германските елементи — превъзходен пример за онази огромна държавническа роля, която са способни да играят германските елементи, действайки вътре в една по-низка раса. Именно така са създадени много могъщи държави на света. Неведнъж в историята сме виждали как народи с по-ниска култура, начело на които като организатори са стояли германци, са се превръщали в могъщи държави и след това са се държали здраво на краката си, докато се е запазвало расовото ядро на германците. В продължение на столетия Русия е живяла за сметка именно на германското ядро в нейните висши слоеве на населението. Сега това ядро е изтребено напълно и до край. Но както русите не могат със собствените си сили да отхвърлят еврейския ярем, така и само евреите не са в състояние задълго да държат в подчинение тази грамадна държава. Самите евреи съвсем не са елемент на организацията, а по-скоро фермент на дезорганизацията. Тази гигантска източна държава е обречена на гибел. Всички предпоставки са вече узрели за това. Краят на еврейското господство в Русия ще бъде също край на Русия като държава. Съдбата ни е предопределила да бъдем свидетел на такава катастрофа, която по-добре от каквото и да било ще потвърди безусловната правилност на нашата расова теория.
Нашата задача, нашата мисия трябвала се състои преди всичко в това, да убедим нашия народ: нашите бъдещи цели да не повторим някой ефектен поход на Александър, а да открием за себе си възможности за прилежен труд на нови земи, които ще ни завоюва немският меч.
От само себе си се разбира, че еврейството оказва и ще оказва най-решителна съпротива на такава политика. Евреите по-добре от когото и да било си дават сметка, какво значение бе имала за тях подобна наша политика. На пръв поглед само този факт е достатъчен, та всички действително национално настроени немци да разберат цялата правилност на предлаганата от нас нова ориентация, За жалост на практика виждаме обратното. Не само в кръговете дойчнационале, но и в кръговете фьолкише идеята за такава източна политика среща упорита съпротива. При това обаче обичат да се позовават на Бисмарк. Тревожат духа на Бисмарк, за да защитят една политика, която е абсолютно нелепа и крайно вредна за съдбините на немския народ. Казват ни, че Бисмарк на времето си придавал много голямо значение на запазването на добри отношения с Русия. Това до известна степен е вярно. Но се забравя, че също толкова голямо значение Бисмарк е придавал на добрите отношения, например, и с Италия; че същият този Бисмарк на времето си дори е влязъл в съюз с Италия, за да притисне по-силно Австрия. Но нали от това не правят извод, че трябва сега да продължаваме тази политика.