И досега си спомням какви абсолютно детски, направо неразбираеми, надежди през 1920–1921 г. внезапно започнаха да се възлагат в кръговете фьолкише във връзка с това, че Англия уж е изправена пред катастрофа в Индия. Кой разказваше тези приказки? Първите срещнати азиатски шарлатани! Пък дори и да бяха истински „борци за свободата“ на Индия — все едно, нима може да се вярва на тези скитащи из Европа индийски пътешественици? И независимо от това, тези шарлатани успяха да убедят доста разумни, общо взето, хора в това, че в Индия, която играе такава огромна роля за британското господство, Англия я очаква пълен крах. Каквото хората искат, на това лесно вярват. На нашите фьолкише и през ум не им минаваше, че само това е източник на вярата им.
Хората не разбираха колко са нелепи надеждите им. Свързвайки крушението на Идния с възможността за гибел на английското владичество, хората с това само подчертаваха какво огромно значение има Индия за Англия. Но ако това е така — а то действително е така — то нали е ясно, че и самите англичани се досещат не по-малко, отколкото пророците на нашите фьолкише Че нали е действително детинщина да се предполага, че в самата Англия не разбират какво грамадно значение за британското световно владичество има индийското кралство. Трябва абсолютно да забравиш всички уроци от световната война, трябва абсолютно да не разбираш истинския характер на англосаксонската нация, та поне за миг да предположиш, че Англия ще изпусне от ръцете си Индия, без да приложи най-крайни средства, за да удържи господството си. Хората, повярвали в тази приказка, доказаха само, че нямат ни най-малка представа как Англия умее да прониква във всички пори на индийското кралство. Англия би могла да загуби Индия или в случай, че самата английска администрация в Индия е подложена на расово разложение /за което в дадения момент в Индия и дума не може да става/, или в случай, че Англия претърпи крах във война с някакъв по-могъщ от нея противник. Но да бъде свалена английската власт в Индия от самите бунтовници, и дума не може да става. Ние, немците, струва ми се, можахме и сами достатъчно да се убедим, че никак не е лесно да се справиш с Англия. А освен всичко друго, ще кажа за себе си, че аз като германец все пак винаги ще предпочета да виждам Индия под владичеството на Англия, отколкото под някаква друга власт.
Също толкова несериозни са надеждите за някакво мистично въстание в Египет. Нашите немски глупаци могат, разбира се, колкото си искат да потриват ръце от удоволствие, утешавайки се с надеждата, че така наречената „свещена война“ на египтяните ще ни избави от необходимостта сами да жертваме кръвта си — тъй като трябва честно да се признае, че във всички тия страхливи спекулации става дума именно за подобни надежди. В действителност такава свещена война ще бъде жестоко потушена под кръстоносния огън на английските картечници и осколочни снаряди.
Би било глупаво наистина да разчитаме, че една или друга коалиция, състояща се само от сакати, когато и да било може да успее да свали една могъща държава, изпълнена с решителност да се бори за своето господство, ако е необходимо до последна капка кръв. Аз и сам спадам към лагера фьолкише, но именно затова знам каква огромна роля играе расата и само поради това няма да повярвам, че така наречените „угнетени нации“, принадлежащи към низките раси, могат да победят Англия. Само заради това аз не искам моят народ да съедини съдбата си със съдбините на „угнетените нации“.
Същата позиция трябва да заемем сега и спрямо Русия. Да не говорим за истинските намерения на новите владетели на Русия. Достатъчен е фактът, че Русия, загубила своя върховен германски слой, с това вече престава да има каквото и да било значение като възможен съюзник на немската нация в освободителната борба. От чисто военна гледна точка войната на Германия-Русия против Западна Европа /а по-точно е да се каже в този случай — против целия останал свят/ би била истинска катастрофа за нас. Та цялата борба би се разиграла на руска, а на германска територия, като Германия не би могла да разчита на що-годе сериозна подкрепа от страна на Русия.
Въоръжените сили на немската държава днес са толкова нищожни и толкова непригодни за външна борба, че ние не бихме могли да организираме дори що-годе солидна охрана за нашите западни граници, включвайки тук защитата от Англия. Тъкмо нашите най-индустриални области щяха да бъдат подложени на концентрирано нападение от страна на нашите противници, а ние щяхме да бъдем безсилни да ги защитим. Прибавете към това и факта, че между Германия и Русия е разположена полската държава, която изцяло се намира в ръцете на Франция. В случай на война на Германия-Русия против Западна Европа, Русия, преди да изпрати поне един войник на немския фронт, трябва да издържи победоносна война с Полша. В такава война въпросът въобще ще бъде не във войниците, а в техническото въоръжение. В това отношение ужасните обстоятелство, на които бяхме свидетели по време на световната война, биха се повторили с още по-голяма сила. Вече през 1914–1918 г. на германската индустрия се наложи да отговаря за своите „славни“ съюзници, тъй като техническата страна на въоръжението в световната война изцяло падаше върху нас, а не върху тези съюзници. Е, а да се говори за Русия като за сериозен технически фактор във войната, е съвсем излишно. На всеобщото моторизиране на света, което в най-близката война ще изиграе колосална и решаваща роля, ние не бихме могли да противопоставим почти нищо. Самата Германия в тази важна област е позорно изостанала. Но в случай на такава война тя от своето малко ще трябва още да храни Русия, тъй като Русия няма още нито един завод, който би съумял, да кажем, да направи истински жив камион. Що за война би била тази? Ние ще бъдем подложени просто на избиване. Германската младеж би проляла още повече кръв, отколкото в предишните войни, щом като винаги цялата тежест на войната би паднала върху нас, а в резултат на това — неотвратимо поражение.