2. Германия също не е избавена от тази опасност, жертва на която падна на времето Русия. Само буржоазните глупци са способни да мислят, че болшевизмът в Германия е вече смазан.
Тези повърхностни хора абсолютно не разбират, че става дума за напор от страна на евреите, които се стремят към световно господство и че този натиск на евреите е също толкова естествен, като натиска на англосаксонската нация, която на свой ред също се стреми към пълно господство на земята. Англосаксонците водят тази борба по такъв начин и с такива средства, които са им присъщи, а евреинът води борба с онова оръжие, което е присъщо за него. Евреите вървят по свой път. Те се внедряват в средата на другите народи, разлагат ги отвътре; евреите се борят с лъжа, клевета, отрова и разложение, а когато настъпи моментът, издигат борбата си на „най-високо“ стъпало и преминават към пряко кърваво изтребление на омразния противник. Руският болшевизъм е само нов, присъщ на XX век, опит на евреите да постигнат световно господство. В други исторически периоди същият стремеж на евреите се е обличал само в друга форма.
Стремежите на евреите са твърде тясно свързани с целия характер на този народ. Никой друг народ също няма доброволно да се откаже от разпространението си на земята и от увеличаване на своята власт; само външни обстоятелства могат да го принудят към това или само вследствие на импотентност, когато даден народ остарее, има такива явления. Е, а още по-малко евреите никога няма да се откажат от своите стремежи към световна диктатура и никога няма да предприемат самоограничаване в това отношение. С евреите също ще стане така, че или ще ги отхвърли назад някаква сила, намираща се извън тях, или те самите ще започнат да отмират, и по този начин ще отмре и стремежът им към световно господство.
Ние като привърженици на расовата теория знаем, че изпадането на един или друг народ в импотентност, е въпрос на чистота на кръвта; но тъкмо чистотата на своята собствена кръв еврейският народ съблюдава повече от който и да било друг народ. Ето защо е несъмнено, че евреите ще вървят по своя ужасен път и по-нататък — до онзи момент, когато се намеси друга достатъчно голяма сила, която ще съумее да се срази в жестока борба с еврейството и веднъж завинаги да изпрати тези богоборци в преизподнята.
Най-близката примамка за болшевизма в днешно време е тъкмо Германия. За да бъде още веднъж изтръгнат нашият народ от змийските обятия на интернационалното еврейство, е необходимо нашата млада идея да съумее да разбуди всички сили на нацията и да й вдъхне съзнание за великата мисия, която ни очаква. Само в този случай ние ще можем да спасим нашия народ от окончателното отравяне на нашата кръв. Само тогава ще съумеем да пробудим онези сили, които задълго ще ни дадат гаранция против повтарянето на постигналите ни катастрофи. В светлината на тези цели би било чисто безумие да влезем в съюз с държава, начело на която стоят смъртните врагове на цялото ни бъдеще. Как на практика можем да освободим нашия народ от тези отровни обятия, ако сами се напъхаме в тях. Как наистина ще можем да освободим немските работници от болшевишки влияния, как ще можем да ги убедим, че болшевизмът е проклятие и престъпление против цялото човечество, ако сами започнем да влизаме в съюз с болшевишки организации. Как наистина ще вземем след това да осъждаме обикновения човек от масата за симпатиите му към болшевишките възгледи, ако ръководителите на нашата държава сами биха се избрали за съюзници на представителите на болшевишкия мироглед.
За да проведем успешна борба против еврейските опити за болшевизиране на целия свят, ние трябва преди всичко да заемем ясна позиция спрямо съветска Русия. Не може да надвием дявола с помощта на Велзевул.
Ако дори в кръговете фьолкише все още се намират хора, които мечтаят за съюз с Русия, то ние ги молим преди всичко да се огледат около себе си и да си дадат сметка какви именно сили вътре в самата Германия подкрепят такъв план. Нима те не виждат, че именно интернационалната марксическа преса препоръчва и подкрепя плана за съюз с Русия? На пръв поглед само този факт е достатъчен, за да се разбере докъде води това. Откога наистина лагерът фьолкише е готов да се бори с онова оръжие, което му пробутват евреите?
На стара Германия ние отправяме един упрек: в областта на външната политика тя през цялото време се е колебаела като махало, стараейки се каквото и да става и на всяка цена да запази мира, като на практика само си развали отношенията с всички. Но никога не сме упреквали стара Германия за това, че се е отказала да продължава добрите отношения с Русия.