Втори резултат от такъв съюз би било това, че Германия с един удар ще излезе от днешното неблагоприятно стратегическо положение. Първо, ние ще получим могъща защита на своите флангове, второ, ще бъдем напълно осигурени с продоволствие и суровини. И едното, и другото би донесло най-голяма полза на нашия нов държавен ред.
А още по-важно е обстоятелството, че в този военен съюз ще влизат тъкмо държави, които до известна степен се допълват в техническата област. За първи път Германия би имала съюзници, които да не приличат на пиявици, смучещи кръв от нашето стопанство; за пръв път бихме имали съюзници, притежаващи такава промишленост, която би могла най-богато да допълни нашата собствена техника на въоръжаване.
Да не забравяме, че и в двата случая става дума за съюзници, които изобщо не могат да се сравняват с някаква си Турция или с днешна Русия. Англия е велика световна държава, а Италия — млада, пълна със сили национална държава. Съюзът с такива държави би създал съвсем други предпоставки за борба в Европа, отколкото онзи съюз с гниещи държавни трупове, на който Германия се опираше в последната война.
Разбира се, да се постигне такъв съюз е работа, свързана с големи трудности, за което вече говорих в предишната глава. Но нима образуването на Антантата на времето си беше по-малко трудна работа? Онова, което на времето се успя да направи крал Едуард VII, независимо от почти пълното разминаване на този съюз с твърде много интереси, трябва да се удаде и ще ни се удаде и на нас, ако изцяло се проникнем от идеята за необходимостта от предлагания от мен съюз и съумеем да преодолеем в себе си съпротивата срещу такъв съюз. Трябва само да се разбере, че цялата обстановка повелително изисква от нас именно такова решение, необходимо е веднъж завинаги да се откажем от външна политика, която през последните десетилетия нямаше никакви цели, необходимо е твърдо да изберем един-единствен път и да вървим по него докрай.
Необходима ни е западна ориентация а не източна ориентация, необходима ни е източна политика, насочена към завоюване на нови земи за немския народ. За това са ни необходими сили, за това ни е необходимо преди всичко да унищожим стремежа на Франция към хегемония в Европа, тъй като Франция е смъртен врат на нашия народ, тя ни души и ни лишава от всякаква сила. Ето защо няма такава жертва, която да не сме длъжни да принесем, за да отслабим Франция. Всяка държава, която като нас смята за себе си непоносима хегемонията на Франция на континента, с това става наш естествен съюзник. Всеки път към съюз с такава държава за нас е приемлив. Никакво самоограничаване не може да ни се стори прекалено, ако в крайна сметка доведе до поражението на нашия най-зъл и омразен враг.
Разбира се, ще ни останат и по-малки рани. Изцеляването на тези рани ние можем спокойно да предоставим на смекчаващото Бездействие на времето, щом като само успеем да изгорим най-големите от тях и да излекуваме най-тежката болест.
Излизайки с такова предложение, ние сега, разбира се, рискуваме да бъдем подложени на най-бесни нападки от страна на враговете на нашия народ. Нека си лаят. Нас, националсоциалистите, това няма да ни спре и ние както преди ще провъзгласяваме това, което по най-дълбоко наше убеждение е безусловно необходимо от гледна точка на интересите на отечеството. Разбира се, сега ни се налага още да плуваме срещу течението. Така нареченото обществено мнение се формира от лукавството на евреите, превъзходно използващи безидейността на огромното количество немци. Вълните около нас се издигат понякога много високо, заплашвайки ни с беда. Нищо! Който плува срещу течението, ще бъде по-лесно забелязан, от този, който плува по течението. Сега ние представляваме само малка скала, но след някоя и друга година ще се превърнем в онази непоколебима твърдина, в която ще се разбият вълните — за да се насочат после в друго русло.