Тази показна борба между ционистските и либерално настроените евреи много скоро ми стана направо противна. Тя беше изцяло фалшива, понякога даже лъжлива. Във всеки случай тя малко приличаше на нравствената висота и чистотата на помислите, които обичаха да приписват на тази нация.
Ако говорим за нравствена чистота и въобще за чистота, то тя много трудно може да се отнесе към евреите. Че тези хора не обичаха особено да се мият, можеше да се види по самата им външност и за съжаление да се усети дори със затворени очи. Поне на мене ми се повдигаше от миризмата на тези господа с дълги палта. Прибавете към това неспретнатия костюм и не особено решителната външност.
Всичко взето заедно може да бъде много привлекателно. Но евреите ме отблъснаха окончателно, когато се запознах не само с физическата им, но и с моралната нечистоплътност на този отбран народ. Нищо не ме накара толкова скоро да променя мнението си за тях, както запознаването ми с дейността им в отделни области.
Има ли на света поне едно нечисто дело, поне едно безсрамие от какъвто и да е род и преди всичко в областта на културния живот на народите, в което не беше замесен в крайна сметка някой евреин? Както във всяка гнойна рана ще намериш червея или личинката му, така и във всяка мръсна история непременно ще се натъкнеш на чифутин.
Когато се запознах с дейността на евреите в пресата, в изкуството, в литературата и в театъра, у мен неизбежно се засили отрицателното отношение към тях. Никакви добродетелни уверения не можеха да помогнат тук. Достатъчно беше да се приближиш до която и да е будка, да се запознаеш с имената на духовните бащи на всички тези отвратителни пиеси от киното и театъра, за да се настървиш срещу този господа.
Това е чума, това е истинска духовна чума, по-лоша от черната смърт, с която плашеха народа. А в какви несметни количества се произвеждаше и разпространяваше тази отрова! Разбира се, колкото е по-малко умственото и моралното равнище на такъв фабрикант на низости, толкова по-безгранична е неговата плодовитост. Подобен субект навъжда без край такива гадости и залива с тях с целия град. Помислете и за това, колко е огромно количеството на подобни субекти. Не забравяйте, че на един Гьоте природата ни дарява винаги с по 10 хиляди такива мърльовци, а всеки един от тях разнася най-лошия вид бацили навсякъде по света. Ужасно беше да се убедиш, че природата е предопределила именно на евреите тази позорна роля. Не е ли вече достатъчно да търсиш в това „избраността“ на този народ!
Тогава започнах най-старателно да събирам имената на авторите на всички тези гадни съчинения. И колкото повече се увеличаваше колекцията ми, толкова по-лошо ставаше за евреите. Колкото и да се съпротивляваха чувствата ми, разумът беше принуден да направи непреклонни изводи. Фактът си остава факт и, въпреки че евреите съставляваха максималната стотна част от населението на тази страна, — сред авторите на посочените гадни произведения девет десети бяха евреи.
Сега започнах от този ъгъл да се вглеждам в скъпата на мен „голяма преса“. Колкото по-съсредоточено се заглеждах в нея, толкова по-рязко променях мнението си в тази област. Стилът й за мен ставаше все по-непоносим, съдържанието започна да ми се струва все по-празно и отвътре фалшиво. Под така наречената обективност започнах да откривам не честна истина, а повече елементарна измама. Авторите се оказаха… евреи.
Сега започнах да виждам хиляди неща, които по-рано въобще не забелязвах. Сега се научих да разбирам онова, над което по-рано почти не се замислях. Сега започнах да виждам така наречената либерална форма на мислене на тази преса в съвършено друга светлина. Благородният тон във възраженията на противниците и отсъствието на отговор на нападките на последните — всичко ми се струваше нищо друго, освен подла и хитра маневра. Одобрителните театрални рецензии се отнасяха винаги само към еврейските автори. Рязката критика не се стоварваше никога на никой друг, освен на немците. Системно беше както оскърбяването на Вилхелм П, така също и специалното подчертаване на френската култура и цивилизация. Тези органи издигаха пикантността на литературната новела до степен, граничеща с неприличието. Даже в немския им език имаше нещо чуждо. Всичко това, взето заедно, трябваше дотолкова да отблъсква от всичко немско, че това можеше да се прави само съзнателно. Кой беше заинтересован от това? Беше ли само случайност?