Така продължавах да разсъждавам по този повод. Но моят окончателен извод беше ускорен от ред други обстоятелства. Нравите и обичаите на значителна част от евреите са дотолкова безочливи, че не може да не се забележат. Улицата често дава и в това отношение достатъчно нагледни уроци. Например, отношението на евреите към проституцията и още повече към търговията с момичета може да се наблюдава във Виена по-добре, отколкото където и да е в Западна Европа, може би с изключение на някои пристанища в южна Франция. Достатъчно беше да излезеш нощем на улицата, за да се натъкнеш в някои квартали на Виена на отвратителни сцени на всяка крачка, които бяха напълно неизвестни за болшинството от немския народ до самата световна война, когато част от нашите германски войници на източния фронт имаха възможност или, по-точно казано, бяха принудени да се запознаят с такова зрелище. А след това дойде и възмущението.
Сега вече не се стараех да избегна обсъждането на еврейския въпрос. Сега сам го търсех. Знаех, че гибелното влияние на еврейството можеше да се открие във всяка сфера на културния и художествения живот, а и още повече не един път се сблъсквах с евреи и там, където най-малко очаквах да ги срещна.
Когато видях, че евреи са и вождове на социалдемокрацията, падна от очите ми пелената. Тогава дойде краят на периода на дългата вътрешна борба. Вече в ежедневното общуване с приятелите ми от строежа често ме поразяваше онова хамелеонство, с което те по един или друг въпрос изказваха съвършено различни мнения понякога в продължение на няколко дни или даже часове. Трудно ми беше да разбера, по какъв начин хората, които на четири очи изразяват достатъчно обмислени възгледи, изведнъж изгубват своите убеждения, веднъж оказали се в обкръжението на масите. Често изпадах в отчаяние. Понякога след няколко часа ми се струваше, че този път съм убедил някой от тях, че най-накрая ми се е удало да разчупя леда и да им докажа нелепостта на някой от възгледите. Едва успял да се порадвам на победата си, на следващия ден за мое нещастие ми се налагаше да започна отначало. Всичко беше напразно. Както люлеещото се махало се връща към своята изходна точка, така и те се връщаха към своите предишни нелепи възгледи.
Можех да разбера, че те са недоволни от съдбата си; че я проклинат, защото тя често се отнася към тях твърде сурово; че ненавиждат работодателите, в които виждат безсърдечните виновници за тяхната съдба; че ругаят представителите на властта, които според тях са виновни за положението; че устройват демонстрации срещу повишаването на цените; че излизат на улицата с искания — всичко това можех някак си да разбера. Но съвършено непонятна ми беше тази безгранична ненавист, с която се отнасяха към собствената си народност, към величието на своя народ, ненавистта, с която позорят историята на собствената си страна и потъпкват в калта имената на великите й дейци.
Тази борба срещу собствената страна, собственото гнездо, собственото огнище е безсмислена и непонятна. Тя направо е противоестествена. Те можеха да бъдат излекувани от този порок понякога максимум за няколко дни, за няколко седмици. Но в скоро време при среща с този, който ти се е сторил излекуван, трябваше да се убедиш, че той е останал същия и отново е във властта на противоестественото.
Постепенно се убедих, че социалдемократическата преса в преобладаващата си част е в ръцете на евреите. Не придадох особено голямо значение на това обстоятелство, тъй като нещата седяха по същия начин и с други вестници. Налага се обаче да се отбележи едно обстоятелство: сред вестниците в ръцете на евреите, не можеше да се намери нито един наистина национален в смисъла, в който бях свикнал да го разбирам от детска възраст.
Преодолях себе си и започнах системно да чета произведенията на марксисткия печат. Отрицателното ми отношение към тях започна безкрайно да нараства. Тогава си поставих за задача да узная по-отблизо кои са фабрикантите на тези концентрирани нелепости. Започвайки от издателя, всички до един бяха евреи. Понякога това съвсем ме обезоръжаваше. Просто не знаех на какво да се учудвам: на добре подредения език или на изкуството на лъжата.