Постепенно започнах да ги ненавиждам. Всичко имаше добрата страна, че когато ми се изясниха истинските носители или разпространители на идеите на социалдемокрацията, любовта ми към народа започна да расте. Виждайки дяволската ловкост на измамниците, можех ли да продължа да проклинам тези обикновени немци, които ставаха жертва на измамата. Та нали аз самия само с труд се отървах от оковите, които ми поставяше лъжливата диалектика на тази раса. И сам се убедих, колко е трудно да си имаш работа с хора, на които не им струва нищо да лъжат на всяка крачка, изцяло да отричат току що казаното, само след минута да променят мнението си и т.н.
Не, колкото повече опознавах евреина, толкова повече трябваше да прощавам на работника. Цялата тежест на вината сега прехвърлях не на редовия работник, а на онези, които не си даваха труда да го съжалят и да му дадат принадлежащото му по право, които не се опитваха да притиснат към стената лъжеца и саботьора. Опитът от ежедневието ме подбуди да се заема сега по-внимателно с източниците на марксисткото учение. Влиянието на това учение ми стана ясно, защото успехите му биеха на очи всеки ден. Последствията от тези успехи човек лесно можеше да си ги представи, стига да имаше поне малко фантазия. За мен остана неясен само въпросът дали създателите на това учение сами разбираха до какви резултати то трябваше да доведе, дали те самите виждаха неизбежните крайни последици от злите им дела или самите бяха жертва на грешката.
Тогава приемах за възможно и едното, и другото. В първия случай задължение на всеки мислещ човек беше да влезе в лагера на това злополучно движение, за да помогне по този начин да се избегне все пак най-голямото зло; във втория случай основните виновници на тази народна болест би трябвало да бъдат изчадия на ада, понеже само в мозък на чудовище, а не на човек можеше да възникне конкретен план за създаване на такава организация, чиято дейност трябваше да доведе до краха на човешката култура, до унищожаването на света.
В последния случай спасението беше само в борбата; борба с всички средства, които само човешкия дух, разум и воля знае, независимо от това на чия страна ще присъди съдбата окончателната победа.
Ето какво ме наведе на мисълта, че е необходимо да се запозная по отблизко с основоположниците на това учение и по такъв начин да изуча източниците му. Целта си постигнах може би по скоро, отколкото се надявах. Започнах да изкупувам всичките за мен достъпни социалдемократически брошури и да откривам кои са авторите им. Само евреи! Започнах да се вглеждам в имената на почти всички ръководители. В повечето случаи — също синове на „избрания“ народ. Когото и да вземеш от райхстага, секретари на профсъюзи, председатели на местни организации, улични агитатори — всички бяха евреи. Където и да погледнеш — същата тягостна картина. Имената на всички тези Аустерлицовци, Давидовци, Адлеровци, Еленбогеновци навеки ще останат в паметта ми.
Едно сега ми стана съвсем ясно: партията, с редовите представители на която водих упорита борба в продължение на редица месеци, се намираше под изключителната власт на чужд народ, тъй като сега аз завинаги и безвъзвратно бях научил, че евреинът не е немец.
Едва сега научих окончателно кой мами нашия народ. Едногодишният престой във Виена ми беше достатъчен да стигна до убеждението, че нито един работник не е толкова ограничен, за да не можеш да го разубедиш, ако пристъпиш към него с по-добро познаване на нещата и по-добро умение да му обясниш същността. Постепенно се запознах добре с учението но социалдемокрацията и вече можех да използвам това знание в отстояването на убежденията си. Почти винаги успехът беше на моя страна. Основната част от масите можеше да бъде спасена. Само с цената на дълго търпение. Но никога не можеш да отклониш евреина от възгледите му. По това време бях още достатъчно наивен и се опитвах да им доказвам цялото безумие на учението им. В малкото си обкръжение спорех с тях до пресипване, до мазоли на езика, напълно уверен, че трябва да ги убедя във вредата, която носят марксиските им безсмислици. Получаваше се противоположен резултат. Понякога ми се струваше, че колкото повече те разбираха унищожаващото действие на социалдемократическите теории при тяхното прилагане в живота, толкова по-упорито продължаваха да ги отстояват.
Колкото повече спорех с тях, толкова повече се запознавах с диалектиката им. Отначало те считат всеки от противниците си за глупак. Когато се убеждават, че това не е така, самите те започват да се правят на глупаци. Ако това не помага, те се правят, че не разбират за какво става дума или се прехвърлят в съвършено друга материя. Или пък страстно започват да отстояват нещо, което от само себе си се разбира. И щом се съгласите с тях, те веднага го прилагат към предишния въпрос. Щом ги уловите в това, те пак се изплъзват от същността на спора и не искат дори да чуят за какво всъщност става дума. Колкото и да се опитвате да хванете този апостол, ръката ви сякаш потъва в рядка кал. Калта се изплъзва от пръстите ви и веднага по някакъв начин ви полепва по ръцете. Но ето, че на вас, макар и с труд, ви се отдава да победите така унищожително един от тези хора, че на него не му остава нищо друго освен да се съгласи с вас. Мислете, че ви се е отдало да направите поне една крачка напред. Но какво е учудването ви на следващия ден! Утре този евреин е забравил напълно, че е бил победен.