Най-голямата и, може би, трагична вина на хабсбургската династия е това, че тя не го осъзна. Един единствен щастливец сред тях освети съдбата с факела на бъдещето, но след това този факел изгасна и то завинаги.
Йосиф II, римският император на германската нация, с тревога забеляза, че неговият дом, издигнат в крайната точка на държавата, ще загине неизбежно в това вавилонско стълпотворение на народи ако не успее да поправи пропуснатото от предците му. С нечовешка енергия този „приятел на хората“ започна борба срещу слабостите на миналото и в продължение на десетилетия се мъчеше да оправи онова, което е било стотици години занемарявано. Ако му бяха дадени поне 40 години и ако след него поне две поколения бяха продължили това дело, чудото сигурно щеше да стане. А на практика той имаше само 10 години. И, когато омаломощен физически и духовно, почина, заедно с него беше погребано и делото му. Приемниците му не се оказаха на висотата на мисията му нито в духовно отношение, нито по силата на волята си. Когато след време в Европа се появиха първите признаци на революционната буря, огънят започна бавно да се разпространява и в стара Австрия. И когато в Австрия избухна пожарът, оказа се, че той е предизвикан не толкова от социални, обществени и изобщо общополитически причини, колкото от национални фактори.
Ако във всички други страни революцията от 1848 г. е класова борба, в Австрия тя е началото на борбата на расите. Тогава австрийските немци веднага забравят или не разбират изобщо как е станал този пожар. Те посвещават силите си на революционните въстания и така сами си подписват смъртната присъда. Със собствените си усилия немците съдействат да се пробуди духът на западната демокрация, който за кратко време ги лишава от основите на съществуването им.
Била създадена представителна парламентарна система, без това да бъде предшествано от въвеждането на задължителен държавен език. С това било предопределено унищожаването на господстващото положение на немците в австрийската монархия. В този момент загинала и самата държава. Всичко, което последвало след това, било само историческо разпадане на държавата.
Наблюдението на това разпадане било не само поучително, но и потресаващо зрелище. Хиляди и хиляди форми приемала историческата съдба на тази държава. В това, че по-голямата част от човечеството останало сляпо за този процес и не забелязало, че разпадането е започнало, се проявила волята на боговете да бъде унищожена Австрия.
Няма да се впускам в подробности. Не е такава задачата на книгата ми. Ще се спра подробно само на събитията, които са общозначими за всички народи и държави и по такъв начин имат значение и за съвременността Точно тези кардинални събития ми помогнаха да заложа основите на политическото си мислене.
Сред учрежденията, които показаха съвсем нагледно процеса на разпадането на австрийската монархия — толкова нагледно, че дори не особено далновидният гражданин не можеше да не забележи това, трябва да се посочи преди всичко австрийския парламент или, както го наричаха в Австрия, Райхсрат.
Това учреждение беше взаимствано несъмнено от Англия страната на класическата „демокрация“. Цялата тази спасителна система беше взаимствана от Лондон, като във Виена се стараеха да я копират изключително точно.
Английската двукамерна система беше копирана под формата на камарата на депутатите и камарата на съсловията. Но зданията на самите камари изглеждаха във Виена и в Лондон по различен начин. Когато Бари, архитектът на английската камара на брега на Темза, завършил постройката си, взел сюжети за украса — 1200-тата ниши, колони и конзоли на прекрасното си здание — от историята на британската империя, обгръщаща по това време половината свят. От гледна точка на архитектурното и изобразителното изкуство зданието на камарата на лордовете и камарата на депутатите станало храм на славата на нацията.
В това отношение във Виена се натъкнали на трудност. Когато датчанинът Ханзен завършил последния фронтон в мраморното здание на народните представители, не му оставало нищо друго освен за украса на зданието да взаимства сюжети от историята на древния свят. Това театрално здание на „западната демокрация“ е изрисувано с портретите на римски и гръцки държавни дейци и философи. Над двете здания се извисяват четири гигантски фигури, сочещи в четири противоположни посоки. В това се съдържала своебразна символична ирония. Символът като че ли олицетворявал вътрешната борба на центробежните сили, изпълваща още тогава Австрия.