Защото едно трябва да се помни и да не се забравя: мнозинството и тук не може да замени единицата. То е не само представител на глупостта, но и на страхливостта. Съберете на едно място сто глупаци и няма да получите от всички взети заедно един умник. Съберете на едно място сто страхливеца и като резултат няма да получите едно героично решение.
Но колкото намалява отговорността на отделния ръководител, толкова повече расте броя на типовете, които, не притежавайки минимални данни, но въпреки всичко се чувстват призвани да дадат на разположение на народа своите безсмъртни таланти. Много от тях нямат търпение най-накрая да им дойде реда. Те правят дълга опашка и наблюдават със смъртна тъга колко бавно съдбата ги приближава до реда им. Затова се радват на всяка смяна на личности в учреждението, в което те се стремят да попаднат. Те са благодарни на всеки скандал, който може да изгони от стоящите пред тях в края на опашката няколко конкурента. Когато някой от щастливците, рано попаднал на топло местенце, не желае толкова скоро да се раздели с него, останалите гледат на това като на нарушение на свещените традиции и общата солидарност. Тогава започват да се сърдят и да водят непоклатима борба даже и с най-безсрамни средства до момента, докато им се удаде да прогонят конкурента от топлото местенце, което сега трябва да премине в други ръце. Низвергнатият кумир вече няма толкова скоро да попадне на същото място. Когато тази фигура е свалена от постта, ще й се наложи отново да застане в края на опашката, ако там не се вдигне олелия и ругатня, които ще попречат отново да се заеме ред.
В резултат на това се наблюдава бърза смяна на личности на важни държавни длъжности. Резултатите винаги са неблагоприятни, а понякога направо катастрофални. Най-често се оказва, че не само глупакът и неспособният падат в жертва на обичаите, но също и способен човек, доколкото изобщо съдбата позволява на такъв човек да попадне на ръководен пост. Срещу способния ръководител веднага се образува фронт. Как може, та нали той не излязъл от „нашите редове“. По принцип нищожните хорица искат да бъдат само в собствената си компания. Те разглеждат като общ враг всеки човек с ум, способен сред нулите да играе ролята на единица. В тази област инстинктът им на самосъхранение е особено изострен.
В резултат на това неизбежно се достига до прогресивно умствено обедняване на ръководните слоеве. Какъв е резултатът за нацията и държавата разбира всеки лесно, само обаче ако не принадлежи към този вид „вождове“.
Старата Австрия имаше съмнителното щастие да се ползва от благата на парламентарния режим в чистия му вид.
Наистина министър-председателят още се назначаваше от императора, но и тези назначения всъщност не бяха нищо друго, освен най-обикновено изпълнение на волята на парламентарното мнозинство. Що се касаеше за пазарлъка и окончателното договаряне на назначенията на ръководителите на отделните министерства, то тук съблюдавахме обичая на истинската западна демокрация. Съответни на това бяха и резултатите. Смяната на отделни лица ставаше все по-бързо. Най-накрая това се превърна в спорт.
В същата степен все повече намаляваше мащаба на тези бързо сменящи се „държавни дейци“; накрая на повърхността остана само типът парламентарен интригант, чиято държавна мъдрост се измерваше сега само в способността му да залепва една или друга коалиция, т.е. способността му на нищожна политическа спекулация, която сама можеше сега да стане база за практическа работа на тези, позволете ми да кажа, народни представители.
По този начин именно школата във Виена даваше най-добрите нагледни уроци в тази област.
Онова, което също немалко ме интересуваше, беше тази съпоставка на способностите и знанията на народните представители със задачите, които стояха пред тях. Вече само заради това бях принуден да започна да се запознавам с умствения хоризонт на тези избраници на народа. Едновременно с това трябваше да се запозная с онези произшествия, позволили на тези великолепни фигури да се появят на политическата арена. Небезинтересно беше да се запозная и с техниката на работата им. Това позволяваше във всички детайли да се види това служене на отечеството, на което бяха способни изучаваните фигури.
Колкото повече вникнах във вътрешните отношения в парламента, с колкото по-голяма обективност изучавах хората и техния начин на действие, толкова по отвратителна се оформяше пред очите ми общата картина на парламентарния живот. Съсредоточеното изучаване беше необходимо за мен в случай, че исках добре да опозная това учреждение, където всеки от законодателите на всеки три думи се позоваваше на „обективността“ си. Когато изучиш добре тези господа и се запознаеш със законите на собственото им гнусно съществуване, то не може да има две мнения по въпроса.