А ако някога неочаквано се отдаде възможност на такъв човек да се изкачи до такъв пост, той веднага ще бъде разкрит и безцеремонно ще му се каже: „Махай се, негоднико, пръждосвай се, не каляй стъпалата на това величествено здание, защото по стъпалата на Пантеона на историята минават не шарлатани, а само герои!“
До тези възгледи достигнах в продължение на двегодишни посещения на виенския парламент.
След това престанах да ходя в Райхсрата.
През последните години хабсбургската държава отслабваше все повече и повече и за това главна заслуга имаше парламентарният режим. Колкото повече отслабваха позициите на немците в резултат на този режим, толкова повече в Австрия се отваряше пътя към използването на едни националности срещу други. В самия Райхсрат тази игра се разиграваше за сметка на немците и в края на краищата за сметка на държавата. Защото в края на деветнайстото столетие беше ясно дори на слепците, че притегателната сила на монархията е съвсем намаляла и повече не може да се справя с центробежните тенденции в отделните национални региони.
Точно обратното!
Колкото по-ясно ставаше, че държавата разполага само с жалки средства за своето самосъхранение, толкова по-силно ставаше всеобщото презрение към него. Вече не само Унгария, но и отделните славянски провинции повече не се отъждествяха с единната монархия и нейната слабост никой не възприемаше като собствен позор. Признаците на настъпващата старост на монархията по-скоро ги радваше и на нейната смърт се възлагаха много повече надежди, отколкото на евентуалното й оздравяване.
В парламента все още им се отдаваше да избегнат пълния крах, но само с цената на недостойни отстъпки пред всеки шантаж, за които в края на краищата плащаха немците. А вътре в общата държава крахът се избягваше само чрез повече или по-малко умело настройване на една нация срещу друга. Обаче сблъсквайки интересите на отделните нации, правителството насочваше политиката си основно срещу немците. Политиката на съзнателна чехизация на страната отгоре започва да се води организирано, когато наследник на престола става ерцхерцога Франц-Фердинанд, получил значително влияние в държавата. Този бъдещ държавен владетел съдействал с всички достъпни средства да се намали немското влияние в австро-унгарската монархия. Той провеждал открито тази политика или пък я поддържал негласно. Благодарение на машинациите на държавната администрация чисто немските територии най-безпардонно били включвани в опасната зона на смесените езици. Този процес започнал да се развива и то съвсем бързо даже в долна Австрия. И много чехи започнали да гледат на Виена като на най-големия чешки град.
Съпругата на ерцхерцога била чешка графиня. Тя произлизала от семейство с традиционно враждебно отношение към немците. Бракът й с Франц Фердинанд бил морганатичен. Ръководната идея на този нов Хабсбург, в чието семейство разговаряли само на чешки, била в центъра на Европа постепенно да бъде създадена славянска държава, изградена върху строга католическа база, която да стане опора срещу православна Русия. При Хабсбургите отдавна станало обичай да се употребява религията за чисто политически цели. В дадения случай ставало дума за твърде гибелна поне за немците идея. Полученият резултат в много отношения бил повече от трагичен. Нито хабсбургската династия, нито католическата църква получили очакваната награда.
Хабсбургите загубили трона, Рим загубил голяма държава. Привлякла религиозната идея за осъществяването на своите политически планове, короната съживила такива духове, за чието съществуване самата тя и не подозирала досега.
Опитите й с всички средства да изкорени немското начало в старата монархия в отговор породили появата на всеобщо немско национално движение в Австрия.
През 80-те години на XIX век манчестерския либерализъм с еврейска ориентираност преминал кулминационната си точка и започнал да се движи надолу също и в австро-унгарската империя. Но в Австрия реакцията срещу него, като всички реакции в австро-унгарската монархия, възникнала не поради социални, а поради национални мотиви. Чувството за самосъхранение подтикнало немците да окажат съпротивление в най-остра форма. Постепенно решаващо влияние започнали да оказват също и икономическите мотиви — но едва на второ място. От политическия хаос се родили и две нови партии, едната от които се основавала повече на националния мотив, а другата повече на социалния. И двете партийни образувания представлявали огромен интерес и били поучителни за бъдещето.