Главното, което не трябва да се забравя: висшата цел на човечеството в никакъв случай не е в съхраняването на дадената държавна форма или още по-малко на даденото правителство, а в съхраняването на народното начало.
Ако се създаде положение, което заплашва свободата или даже самото съществуване на народа — въпросът за легалността или нелегалността играе само подчинена роля. Нека господстващата власт хиляди пъти се кълне в „легалност“ и въпреки всичко инстинктът за самосъхранение на угнетените ще признае, че при това положение свещено право на народа е борбата с всички средства.
Само благодарение на този принцип са били възможни онези велики освободителни битки срещу вътрешното и външното поробване на народите по земята, които са се превърнали във велики събития от световната история.
Човешкото право е над държавното право.
Ако се окаже, че някой народ в борбата си за правата на човека е претърпял поражение, това означава, че е бил твърде лекомислен и недостоен да се съхрани в целостта си на земята. Вечно справедливото провидение предварително е обрекло на гибел онзи, който не е проявил достатъчно готовност или способност да се бори за продължаване на съществуването си.
За страхливите народи няма място на земята.
Колко лесно тиранията навлича мантията на така наречената „легалност“ най-ясно и нагледно доказва отново австрийският пример. Легалната държавна власт по това време се опираше на антинемски настроения парламент с неговото мнозинство, който не беше от немци, а също на камарата на съсловията, настроени също толкова враждебно към немците. Тези два фактора олицетворяваха цялата държавна власт. Опитите в рамките на тези учреждения да се измени съдбата на австро-немския народ щяха да бъдат нелепост. Съвременните ни политици, които умеят да се молят само за „легалност“, разбира се, биха направили от това извода, че ако не могат да се съпротивляват легално, просто трябва да се откажат от всяка съпротива. В тогавашната обстановка в Австрия това би означавало неизбежната гибел на немския народ и при това в най-кратък срок. И наистина съдбата на немския народ в Австрия беше спасена само благодарение на краха на австро-унгарската държава.
Теоретикът с конски капаци по-скоро ще умре за доктрината си, отколкото за народа си.
Хората създават за себе си закони, от което теоретикът прави извода, че не законите са за хората, а хората са за законите.
Една от най-големите заслуги на тогавашното общонемско национално движение в Австрия беше, че за ужас на всички фетишисти на държавността и идолопоклоници на теорията за нея то веднъж завинаги унищожи тази безмислица.
В отговор на опитите на Хабсбургите да водят със всички средства борба срещу немското начало, посочената партия нападна ожесточено „висшата“ династия. Немсконационалното движение разкри гнилостта на тази държава и отвори очите на стотици хиляди за истинската същност на Хабсбургите. Заслугата на тази партия беше това, че тя спаси великата идея за любовта към отечеството, като я отне от тази печална династия.
Когато тази партия започна борба, броят на привържениците й беше необикновено голям и растеше лавинообразно. Но този успех не продължи дълго. Когато пристигнах във Виена, това движение замираше и почти загуби всякакво значение, след като на власт дойде християн-социалната партия.
По какъв начин беше възникнало и заедно с това пак така бързо започна да залязва общогерманското национално движение, от една страна, и по какъв начин с такава нечувана бързина се издигна християнсоциалната партия, от друга — ето над какво започнах да мисля, ето какво стана за мен класически проблем, достоен за съвсем задълбочено проучване.
Когато дойдох във Виена, всичките ми симпатии бяха изцяло на страната на общогерманката национална партия.
Съвсем не ми импонираше и още повече радваше поведението на тези, които идваха в австрийския парламент с лозунга „да живеят Хохенцолерновци“, но много ме окриляше и вдъхваше велики надежди обстоятелството, че австрийските немци бяха започнали да се осъзнават за временно откъсната от общогерманската държава част и вече го заявяваха открито. Виждах, че единственото спасение е в това, че австрийските немци вече открито заемат позиция по всички въпроси, свързани с националния проблем, и решително се отказват от безпринципни компромиси. Именно във връзка с това не можех изобщо да разбера, защо това движение след толкова великолепно начало така бързо започна да върви надолу. Още по-малко можех да разбера, защо в същото време християн-социалната партия е могла да се превърне в такава голяма сила. А християн-социалната партия точно по това време достигаше апогея на славата си.