Започнах да сравнявам двете движения. Съдбата пак ми даде най-добрите нагледни уроци и ми помогна да разреша ребуса. Собственото ми тягостно положение само ми помогна.
Започнах с това, че сравних фигурите на двамата основатели и вождове на двете партии: от една страна, Георг фон Шенерер, и от друга, д-р Карл Люетер.
Като индивидуалности двамата стояха несравнимо по-високо от средни парламентаристи. В обстановката на всеобща политическа корупция и двамата оставаха съвършено чисти и недосегаеми. Но въпреки това личните ми симпатии от начало бяха на страната на вожда на общогерманската национална партия Шенерер и едва постепенно преминаха на страната на вожда на християн-социалната партия Люегер.
Сравнявайки личните дарби на единия и другия, стигнах до извода, че по-задълбочен мислител и принципен борец е Шенерер. Той виждаше и предсказваше най-ясно и правилно от всеки друг неизбежния край на австрийската държава. Ако предупрежденията му за хабсбургската монархия бяха по-добре чути, особено в Германия, може би щяхме да избегнем нещастията на световната война, в която Германия се оказа почти сама срещу цяла Европа.
Шенерер разбираше отлично вътрешната същност на проблемите, но затова пък много грешеше с хората.
Точно тази област беше силната страна на доктор Люегер. Люегер беше рядък познавач на хората. Неговото правило беше да не вижда хората в по-добра светлина, отколкото са те в действителност. Затова той много по-сполучливо вземаше под внимание реалните възможности на живота в сравнение с Шенерер. Всички идеи на вожда на немската национална партия бяха от теоретична гледна точка напълно правилни, но той нямаше нито силата, нито уменията да ги предаде на масите. С други думи, той не съумя да придаде на идеите си такава форма, която да съответства на степента на възприемчивост на широките народни маси /а тази възприемчивост беше достатъчно ограничена/. Доколкото това беше така — цялата теоретична мъдрост и дълбочина на Шенерер си оставаше само една умозаключителна мъдрост и тя никога нямаше да може да се приложи на практика.
Този недостатък в практическото разбиране на хората доведе по-късно до погрешната преценка на съотношенията на силите, до неосъзнаването на реалната сила, заложена в целите на движенията и в твърде старите държавни учреждения.
Шенерер, разбира се, съзнаваше, че в края на краищата тук става въпрос за един мироглед. Но той така и не разбра, че носители на подобни религиозни убеждения на първо място трябваше да станат широките народни маси. Шенерер за съжаление не си даваше достатъчно сметка доколко е ограничена волята за борба в кръговете на така наречената солидна буржоазия. Той не осъзнаваше, че това й отношение неизбежно произтичаше от икономическите й позиции: такъв буржоа имаше какво да губи и това го принуждаваше в такива ситуации да бъде повече от сдържан.
Победата на целия мироглед е наистина възможна само тогава, когато носители на новото учение са самите маси, готови да стоварят върху плещите си цялата тежест на борбата.
Недостатъчното осъзнаване на онова велико значение, което носят низшите слоеве на народа, напълно съответстваше на тогавашното неосъзнаване на социалния проблем като цяло.
Във всички тези отношения доктор Люегер беше пълна противоположност на Шенерер.
Солидното познание за хората му даваше възможност правилно да оцени съотношението на силите. Това го предпазваше от опасността на неправилните оценки на вече съществуващите органи. Напротив, трезвата преценка на обстановката го провокираше да се старае да използва и старите обществени учреждения в борбата за постигане на целите си.
Той си даваше ясна сметка, че в съвременната епоха само силите на висшите слоеве на буржоазията са напълно недостатъчни, за да осигурят победата на новото движение, и затова той пренесе центъра на тежестта на политическата си дейност за завоюване на онези слоеве, чиито условия на съществуване ги принуждават към борба и чиято воля не е парализирана. Затова той беше склонен от самото начало да използва вече съществуващи средства за влияния и да се бори за привличането на вече съществуващи могъщи учреждения на своя страна. Той ясно осъзнаваше, че е необходимо да се извлече възможно най-голяма полза за движението си от старите източници на сила.
Благодарение на това разбиране Люегер даде на новата си партия основната насока за завоюване на средната класа, която беше заплашена от гибел. С това си създаде непоколебим фундамент и резервоар на сили, неизменно готови за упорита борба. Неговата безкрайно умна тактика по отношение на католическата църква му даде възможността в най-кратък срок да завоюва младото поколение от духовенството в такива размери, че на старата клерикална партия не й оставаше нищо друго освен да изчезне от небосклона или /което би било по-умно от нейна страна/ да премине към нова партия и да се опита по този начин постепенно да си отвоюва старите позиции. Но би било несправедливо да се мисли, че с казаното се изчерпват талантите на този човек. На практика той беше не само умен тактик, но и притежаваше всички качества на действително велик и гениален реформатор. В последното също знаеше точната граница на съществуващите възможности и си даваше ясна сметка за собствените си способности.