Този, във висша степен забележителен, човек си беше поставил изцяло практически цели. Беше решил да завоюва Виена. Виена беше сърцето на монархията. Само от този град се пращаха импулси за живот, които поддържаха съществуването на болния и стар организъм на цялата разклатена държава. Колкото повече на сърцето му се удаваше да оздравее, толкова по-бодър трябваше да става целия организъм. Идеята сама по себе си е напълно правилна, но, разбира се, тя можеше да намери приложение само в продължение на определено време.
В последното се съдържаше слабата страна на Люегер.
Онова, което му се удаде да направи за Виена, е безсмъртно в най-добрия смисъл на думата. Но не му се удаде да спаси по този начин монархията — вече беше твърде късно.
Тази страна на нещата беше по-ясна за Шенерер.
Всички практически начинания на доктор Люегер му се удадоха отлично, но надеждите, които свързваше с тези начинания, уви не се изпълниха. С други думи, онова, което желаеше Шенерер, съвсем не му се удаде, а това, от което се опасяваше, за съжаление, се изпълни в ужасяваща степен.
Така и стана, че и двамата дейци не видяха своите цели изпълнени. На Люегер не му се удаде да спаси Австрия, а на Шенерер — да предпази немския народ от катастрофа.
За нашата съвременна епоха е безкрайно поучително да се изучат най-подробно причините за неуспеха, сполетял и двете партии. Това ще бъде особено полезно за приятелите ми, тъй като в редица точки обстановката е същата, каквато и тогава. Можем и сме длъжни сега да избегнем онези грешки, които доведоха тогава до гибелта на едното движение и до безплодността на другото.
От моя гледна точка крахът на немското национално движение в Австрия се обуславяше от три причини:
Първо, съдбоносна роля изигра неясната представа на партията за значението, което има социалният проблем именно за новата, по своята същност, революционна партия.
Доколкото Шенерер и най-близките му привърженици на първо време се обръщаха само към буржоазните слоеве, резултатът може да бъде само слаб и несигурен.
Когато става дума за вътрешни въпроси на нацията или държавата, немското бюргерство, особено във висшите му слоеве, е настроено толкова пацифистки, че е готово буквално да се откаже от самото себе си. Отделният човек не винаги го съзнава, но въпреки това е така. В добрите времена, т.е. в нашия случай по времето на успешно управление, подобни настроения превръщат тези слоеве в много ценни за държавата. По времето на лошо управление тези настроения водят направо до ужасяващи резултати. Ако общонемското национално движение желаеше да проведе действително сериозна борба, то трябваше преди всичко да се постарае да завоюва масите. То не успя да направи подобно нещо и това го лиши от онази елементарна стихийна сила, която е нужна, за да не падне вълната за кратко време.
Щом като партията от самото начало не се е придържала към този принцип и не го е приложила на практика, такава нова партия впоследствие няма да има възможността да си навакса пропуснатото. Щом като партията от самото начало е набрала голямо количество умерени буржоазни елементи, това предопределя, че във и вътрешното си устройство тя ще се ориентира натам. По този начин тя от самото начало си отрязва перспективата да завоюва мощните сили от средата на нисшите слоеве на народа. Но такова движение още предварително е осъдено на болезнена немощ и е принудено да се ограничава само до критикарстване. Партията вече няма да може да се опира на онази почти религиозна вяра, без която няма истинска способност за самопожертвование. Вместо всичко това в партията надделява стремежа към „положително“ сътрудничество със съществуващия режим, т.е. към признаване на това, което е. В партията постепенно надделява стремежа да се омекоти борбата, за да се достигне накрая да гнилия мир.