Именно това се случи с общонемското национално движение. Причината беше в това, че от самото начало не постави в центъра на тежестта на своята дейност борбата за завоюване на широките народни маси. Именно благодарение на това то се превърна в „умерено-радикално“ и буржоазно-надменно.
От първата грешка произтичаше и втората причина за бързата гибел на движението.
В момента на възникването на немското национално движение положението на немците в Австрия беше вече наистина отчайващо. С всяка измината година парламентът все повече се превръщаше в институция, работеща за бавното, но систематично унищожаване на немския народ. Последният сериозен опит да се спасят нещата можеше да бъде в отстраняването на тази институция. Само в такъв случай се откриваха и то незначителни шансове за успех.
Във връзка с това пред движението възникна следният принципен въпрос: нужно ли е да се отива в парламента, за да се унищожи по-скоро или, както се изразяваха тогава, за да се „взриви отвътре“, или пък обратното, да не се отива в парламента, а фронтално да се атакува тази институция.
Решиха да влязат. Влязоха и… излязоха сразени.
Разбира се, при така сложилите се обстоятелства, се наложи да се влезе.
За да се поведе открита фронтална борба срещу такава сила, нужно беше, първо, да се притежава непоколебимо множество и второ, безгранична жертвоготовност. Това означаваше да се хване бика направо за рогата. Но при това, разбира се, се налага да рискуваш няколко пъти да бъдеш провален. Едва изправил се на крака, трябва да започнеш борбата отново, а победата се постига едва след много тежка борба и то единствено от безумно смели борци. На мястото на хилядите паднали ще дойдат хиляди нови. В края на краищата упоритостта ще бъде възнаградена с победа.
Но затова е нужно в борбата да участват народните синове, широките народни маси.
Само те могат да намерят в себе си решителност и издръжливост, за да доведат такава борба до края.
А тъкмо такива широки народни маси нямаше в редиците на немската национална партия. И затова не й оставаше нищо друго освен да отиде в парламента.
Ще бъде неправилно да се смята, че подобно решение е било резултат от дълги и мъчителни вътрешни колебания или дори просто резултат от продължителни размисли. Не, хората не можеха и да си представят други форми на борба. Участието в тази безсмислица беше резултат от объркаността на представите и неразбирането какво влияние ще окаже участието на партията в тази институция, която тя самата беше решително отхвърлила. Разсъждаваше се елементарно, че, излизайки „пред цялата нация“ на „всенародната трибуна“, партията ще получи възможност по-лесно да просвети широките народни слоеве. Борбата вътре в парламента, според мнозина, обещаваше повече резултати, отколкото нападението му отвън. Освен това известни надежди се възлагаха и на депутатската неприкосновеност. Хората бяха уверени, че парламентарният имунитет ще направи по-устойчиви отделните борци и ще придаде по-голяма сила на ударите им.
В реалната действителност всичко стана по друг начин. Аудиторията, пред която излизаха сега депутатите на немската национална партия, не се увеличи, а намали. Защото всеки оратор говори пред непосредствените си слушатели или пред читателите, до които достигат отчетите на пресата.
В действителност най-широката аудитория е не заседателната зала на парламента, а залата на големите публични народни събрания.
В тях се събират хиляди хора, дошли тук с единствената цел да чуят какво ще им каже ораторът, докато в заседателната зала идват няколко стотици и то главно, за да получат полагащото им се дневно възнаграждение, а не да научат нещо разумно от въпросния „народен представител“.
Главното е, че в заседателната зала на парламента винаги се събира една и съща публика, която изобщо не смята за нужно да се усъвършенства по простата причина, че не само не разбира необходимостта от това, но и липсва и най-малкото желание за него. Нито един от тези народни представители никога доброволно не признава правотата на другия и никога няма да положи сили да отстоява делото, защитавано от колегата си. Не, той никога няма да направи това или само по изключение, когато му се стори, че ако извърши завоя, ще осигури мандата си и в следващия парламент. Само тогава, когато и децата знаят, че предстоящите избори ще донесат победата на другата партия, стълбовете на партията на власт, поддържащи я досега, мъжествено ще прескочат в другия лагер, т.е. в лагера на партията или направлението, което по тяхните сметки ще завоюва по-изгодната позиция. Извършвайки този завой, тези безпринципни господа няма да спестят купищата от „морални“ приказки. Обикновено така и става: когато народът обръща толкова категорично гръб на някаква партия, че на всеки му става ясно, какво унищожително поражение я очаква, тогава започва великото бягство. Парламентарните плъхове напускат партийния кораб. Това бягство не е продиктувано от съвестта, то не е плод на добра воля, не, то е просто резултат на „прозорливост“, която дава възможност на парламентарната дървеница навреме да напусне несигурното място и своевременно да се намести в топлата постеля на друга партия.