Трибуната на парламента все повече и повече изместваше на заден план трибуната на народните сбирки. Вместо да говорят с народа, депутатите бяха заети с излияния пред така наречените избраници. Всичко това се отразяваше на немското национално движение и то постепенно преставаше да бъде народно и падна до равнището на повече или по-малко обикновен клуб, където се водеха академични спорове.
Пресата разпространяваше най-лошите представи за партията. На големите народни събрания представителите на партията не се стараеха вече да възстановят истината и да покажат действителните цели на партията. В края на краищата обстоятелствата се стекоха така, че думите „немско национално движение“ започнаха да предизвикват насмешка в широките народни среди.
Нека да запомнят тщеславните драскачи на нашето време, че великите преломи в този свят никога не са се извършвали с помощта на перото.
Не, перото има за цел теоретически да обоснове вече извършения прелом.
От памтивека само вълшебната сила на устната реч е била факторът, задвижвал велики исторически лавини както от религиозен, така и от политически характер.
Широките народни маси се подчиняват преди всичко на силата на устната реч. Всички велики движения са народните движения. Това е вулканично изригване на човешки страсти и душевни преживявания. Причината да излязат на бял свят е или богинята-нужда, или пламенната сила на словото. Никога досега великите движения не са били продукт на лимонадени излияния на литературни естети и салонни герои.
Да обърне съдбата на народа може само силата на горещите страсти. Да пробуди страстите на другите може само онзи, който сам не е безпристрастен. Само страстта дарява на избраните от нея думите, които като удари с чук отварят вратите към сърцата на народа.
На един писател, можем да кажем: нека да стои зад бюрото с писалката си и да се занимава с „теоретична“ дейност, ако за това има съответните способности; но за вожд той не е нито роден, нито избран.
Всяко движение, което си поставя велики цели, трябва най-старателно да се стреми да не губи връзките си с широките народни маси.
Такова движение трябва да разглежда всеки проблем на първо място именно от тази гледна точка. Всичките му решения трябва да се определят по този критерий.
Такова движение трябва по-нататък системно да избягва всичко онова, което може да намали или даже отслаби влиянието му върху масите. И това не е от „демагогски“ съображения. Не. То трябва да се ръководи от това по простата причина, че без могъщата сила на народните маси нито едно движение, колкото и превъзходни, и благородни намерения да е имало, не може да постигне целите си.
Пътищата към целта ни се определят от жестоката необходимост. Който не желае да върви по неприятни пътища, чисто и просто му се налага да се откаже от целта си. Това не зависи от добрата ни воля. Така е устроен греховният ни свят.
Общонемското национално движение пренесе центъра на тежестта на дейността си в парламента, а не върху народа и именно заради това излезе така, че се е отказало от бъдещото си развитие заради мигновения успех.
Това движение избра „по-лесните“ пътища и именно заради това се оказа недостойно за своята крайна победа.
Обмислих във Виена най-подробно тези проблеми и стигнах до извода, че именно в това е основната причина за краха на немското национално движение. За мен това беше още по-болезнено, тъй като по мое мнение това движение беше призвано да ръководи борбата за делото на немския народ.
И двете грешки, довели до гибелта на немското национално движение, се намираха в тясна връзка помежду си. Недостатъчното осъзнаване кое е истинската движеща сила на големите преломи доведе до неправилното осъзнаване на значението на широките народни маси; оттук — недостатъчен интерес към социалните проблеми, недостатъчна борба за спечелване симпатиите на нисшите слоеве на нацията, но оттук и прекаленото надценяване на парламента.
Ако тази партия беше осъзнала, каква невиждана сила е заложена именно в народните маси като носители на революционната борба, то тогава щеше да провежда дейността и пропагандата си по съвсем друг начин. Тогава партията би пренесла центъра на тежестта на дейността си в предприятията и на улицата, а не в парламента.
Но и третата грешка на партията в крайна сметка също произтича от неосъзнаването на значението на масите, от неосъзнаването, че хората със силен дух трябва да тласнат масите в определена посока, след което те самите като махало ще ускорят движението и ще го направят постоянно и безотказно.
Немското национално движение поведе системна борба с католическата църква. Това на свой ред се обяснява също с недостатъчното разбиране на народната психология.