Това явление можем да наблюдаваме у нас постоянно, когато става дума за защита на една или друга абстрактна идея. „Държавен авторитет“, „демокрация“, „пацифизъм“, „международна солидарност“ и т.н. — това са понятията, които господстват у нас и на които се придава такова праволинейно и доктринерско тълкуване, че се загубва всякаква ясна представа за действително реалните задачи на нацията.
Този трагичен и предубеден подход към въжделенията на нацията унищожава всякаква способност за субективно вглъбяване в нещата, ако те обективно противоречат на доктрината. В края на краищата в резултат се получава пълно изопачаване и на целите, и на средствата им. Такива хора ще се обявят против всякакъв опит за национално въстание, само защото то предполага насилствено отстраняване на всяко правителство, дори то да е съвсем неспособно вредно. Ами как, нали това е престъпление по отношение на „авторитета на държавата“. А в очите на тези жалки фетишисти „държавният авторитет“ не е средство към целта, а самоцел. Това плашило съответства на жалката им умствена нагласа. Тези рицари на печалния образ с негодувание ще се изкажат, например, против всякакъв опит за диктатура, дори и ако неин носител стане самият Фридрих Велики, а представителите на съвременното парламентарно мнозинство се окажат неспособни политически лилипути или просто едни недостойни личности. И защо? Единствено затова, че за тези „принципни“ маниаци демокрацията е по-свещена от идеята за велика нация. Такъв педант е готов да защитава и най-ужасната тирания, унищожаваща и собствения му народ, само защото в дадения момент тя въплъщава „авторитета на държавата“.
Така и нашият немски пацифист ще се отнесе съвсем безразлично към най-злодейското насилие над неговата нация — дори ако това насилие идва от най-отявлени милитаристи — само защото промяната на положението би изискала да се окаже съпротива, т.е. да се използва сила, а последното противоречало на представата му за мирното съжителство. Интернационално настроеният немски социалист ще приеме като естествено да бъде ограбван със съвместни усилия от останалия свят. Той с братски чувства ще приеме съответстващите удари и никога няма да помисли, че побойниците трябва да се накажат или поне да се укротят. Никога! А защо? Единствено затова, че той е немец.
Може би това е тъжно, но е факт. За да се преодолее някое зло, трябва преди всичко да се разкрие и разбере. Това важи и към равнодушието, което известна част от духовенството проявява по отношение на защитата на немските въжделения. То се обяснява не със злата му воля, не със заповед отгоре. Не. Тази недостатъчна решителност е резултат от недостатъците в националното възпитание на младини, а впоследствие е продукт на некритично подчинение на една или друга абстрактна идея, превърнала се във фетиш.
Възпитанието в демократичен дух, дух на интернационален социализъм, пацифизъм и т.н. в наше време е приело такъв изключителен и може да се каже субективен характер, че е подчинило всичко и изцяло предопределя възгледите към всичко. А ако става дума за отношението към нацията, то при нас от ранна младост е чисто „обективно“. Така се получава, че немският пацифист, който субективно се отдава без остатък на идеята си, няма да застане без да мисли на страната на народа си дори и в случай, че народът му е подложен на несправедливи и тежки заплахи. Отначало ще иска да разбере на коя страна е „обективната“ справедливост и ще смята, че е под негово достойнство да се ръководи от обикновеното чувство за национално самосъхранение.
Доколко това се отнася еднакво и за католицизма, и за протестанството се вижда от изложеното по-долу.
По същество протестанството по-добре защитава въжделенията на немския народ, доколкото това е заложено в самия му произход и в по-късната историческа традиция. Но и то се оказва напълно парализирано в случай, че му се наложи да защитава националните интереси в сфера, която е малко свързана с общата линия на неговите представи и традиции, в или му се наложи да се занимава с потребности, от които до този момент не се интересувал или които по едни или други причини е отхвърлял.