Протестантството винаги се застъпва за всичко немско, когато става въпрос, да кажем, за защита на немския език и немската свобода. Всичко това е дълбоко заложено в самата му същност. Но ако стане въпрос, например за еврейството, ще се окаже, че протестанството се отнася по най-враждебен начин към най-малкия опит да се освободи нацията от това, до смърт враждебно обкръжение, и само, защото протестанството тук вече е свързано със своите определени догми. Но тук става дума за въпрос, извън чието разрешение всички опити за възраждане на немския народ са напълно безцелни или даже нелепи.
По времето, когато живеех във Виена, разполагах с достатъчно свободно време, за да обмисля безпристрастно и този въпрос. Всичко, което виждах около себе си, потвърждаваше хиляди пъти верността на казаното.
Във Виена, в този фокус от различни националности, беше на всяка крачка особено очевидно, че само немският пацифист се отнася към съдбата на нацията си с тази прословута „обективност“, за която говорихме по-горе, за разлика от евреинът, който никога не се отнася по този начин към съдбата на еврейския си народ. Във Виена стана ясно, че само немският социалист е настроен „интернационално“ в смисъл, че умее само да хленчи и да угодничи пред интернационалните „другари“. Чешкият и полският социалист постъпват по съвършено различен начин. С една дума, още тогава разбрах, че нещастието е само наполовина заложено в самите учения, а в останалата част е продукт на господстващото у нас неправилно национално възпитание, в резултат на което се получава много по-малка преданост към своята нация.
Имайки в предвид казаното, става ясно, че цялата тази аргументация, която привеждаше немската националистическа партия, теоретически обосновавайки борбата си срещу католицизма, не беше вярна.
Нека да се възпитава немският народ от най-ранна възраст в чувство на изключително признание на правата на собствения му народ, нека да не се развращава вече десетки години младежта ни, нека да я освободим от проклятието на „обективността“ ни, когато става въпрос за съхранението на собственото аз. Тогава в най-кратък срок ще се убедим, че и немският католик по примера на католиците от Испания, Полша или Франция ще си останат немци, ще останат верни на собствения си народ. От само себе си се разбира, че всичко това предполага наличие на истинско национално правителство и у нас.
Най-силното доказателство в подкрепа на казаното ни дава историческият период, в който на нашия народ за последен път му се е наложило пред историческия съд да води борба за съществуване не на живот, а на смърт.
До момента, в който висшето ръководство е било повече или по-малко удовлетворително, народът изпълняваше изцяло задължението си. Протестантският пастор и католическият свещеник — и двамата дадоха безкрайно много, за да се повиши съпротивителната ни сила; и двамата помогнаха не само на фронта, но още повече в тила. През тези години, особено в момента на първото избухване, за двата лагера както за протестантите, така и за католиците, съществуваше само една единствена немска държава, за чието процъфтяване и бъдеще и двата лагера отправяха еднакво горещи молитви към небето.
Немското национално движение в Австрия трябваше да си постави въпроса: могат ли австрийските немци да запазят господството си при католическа вяра? Да или не? Ако отговорът е да, тогава политическата партия няма смисъл да се занимава с религиозните въпроси или даже с ритуалите; ако отговорът е не, тогава не е трябвало да се създава политическа партия, а да се вдигне борба за религиозна реформа.
Онзи, който по заобиколен начин чрез политическата организация желае да проведе религиозна реформа, няма ни най-малка представа за това как в реалната действителност се оформят религиозните представи или религиозните учения и как те именно намират израз чрез църквата.
В тази област наистина е невъзможно да се служи едновременно на двама господари. Да се основе или разруши религията — тук става въпрос за нещо много по-голямо, отколкото да се образува или разруши една държава или още повече партия.
Нека да не ми казват, че демонстрацията на немската национална партия срещу католицизма е предизвикана само от отбранителни съображения и че настъпателната страна е било католичеството.
Във всички времена и епоха разбира се е имало безсъвестни субекти, които не са се спирали пред това да използват и религията за оръдие на политическите си гешефти /тъй като при такива господа става въпрос изключително за гешефти/. Напълно е неправилно да се възлага отговорността за такива негодници на религията. Тези субекти винаги се изхитряват да злоупотребят в низките си интереси, ако не с религията, то с нещо друго. За парламентарните безделници и крадци няма нищо по-приятно от удобен случай, даже и със задно число да намерят известно оправдание за политическите си мошеничества. Когато за собствената им подлост възлагат отговорността на религията или на религиозните ритуали, те са много доволни; тези лъжовни субекти веднага ще вдигнат шум до небето и ще призоват всички да свидетелстват колко справедливи са били постъпките им и как с ораторския си талант и прочие са спасили религията и църквата. Колкото повече вдигат шум, толкова повече глупавите или разсеяни съграждани престават да се интересуват от действителните виновници за лошите постъпки. И какво — негодниците постигат целта си.