Самата хитра лисица прекрасно знае, че постъпките й нямат нищо общо с религията. Негодниците се подсмихват под мустак, а техните честни и недотам ловки противници претърпяват поражение и в един прекрасен ден в момент на отчаяние загубват вярата си в делото и отстъпват настрана.
Но и в друго отношение е напълно несправедливо да се смята за отговорна религията или даже само църквата заради недостатъците на отделни хора. Нека да сравним величието на цялата църковна организация с недостатъците на средния служител на църквата и ние ще трябва да стигнем до извода, че съотношението между доброто и лошото тук е далеч по-благоприятна, отколкото в която и да била друга сфера. Разбира се, и между свещениците ще се намерят такива, за които свещената длъжност е само средство за удовлетворяване на собственото политическо самолюбие. Сред тях ще се намерят и такива, които в политическата борба, за съжаление, забравят, че са длъжни да бъдат блюстители на висшата истина, а съвсем не защитници на лъжата и клеветата. Но трябва да се признае, че на един такъв недостоен свещеник се падат хиляди и хиляди честни пастори, които съзнават цялото величие на мисията си. В нашата лъжливата и развратна епоха тези хора са цветущи оазиси в пустинята.
Ако един или друг развратен субект в расо извърши някое гнусно престъпление срещу нравствеността, то няма да започнат да обвиняват за това цялата църква. По същия начин трябваше да постъпя и аз, ако някой друг църковен служител предава нацията си, окалва я, и то по такова време, когато това правят надясно и наляво и недуховни лица. Не трябва да се забравя, че на лошия енорийски свещеник се падат хиляди души, за които нещастието на нацията е собствено нещастие, които са готови да дадат за нея всичко и заедно с най-добрите народни синове пламенно очакват часа, когато и на нас ще ни се усмихне щастието. Ако някой ми каже, че в случая ставало дума не толкова за дребни ежедневни проблеми, колкото за големи принципни въпроси на догмата, ще му отговоря така:
Ако ти смяташ, че си избран от съдбата за предвестник на истината, направи го, но тогава имай мъжеството да действаш не по обиколни пътища чрез политическа партия — понеже в това също е заложено известно мошеничество — а се помъчи да замениш лошото настояще с твоето добро бъдеще.
Ако не ти стигне за това смелост или сам не се напълно убеден, че твоите догми са по-добри, тогава остави всичко. Но във всеки случай, ако не се осмелиш да действаш с открито чело, не смей нелегално да прибягваш към околните пътища на политиката.
Политическите партии не трябва да имат нищо общо с религиозните проблеми, ако не искат да погазват обичаите и нравствеността на собствената си раса. По същия начин и религията не трябва да се намесва в партийно-политическите ежби.
Ако някои служители на църквата се опитват да използват религиозните учреждения /или само религиозните учения/, за да нанасят вреда на нацията си, не трябва да се върви по техните стъпки и да се води борба срещу тях със същото оръжие.
За политическия ръководител религиозните учения и институциите на народа му винаги трябва да остават съвършено неприкосновени. В противен случай той трябва да стане не политик, а реформатор, ако разбира се има за това необходимите данни.
Всеки друг подход неизбежно води към катастрофа, особено в Германия.
Изучавайки немското национално движение и борбата му срещу Рим, а по това време аз стигнах до следното убеждение, което през следващите години само укрепна в мен: обстоятелството, че тази партия не оцени достатъчно значението на социалния проблем, й струваше загубата на цялата действително боеспособна народна маса; участието в парламента й отне възможността наистина да се разгърне и й предаде слабостите, свойствени на тази институция; борбата пък срещу католическата църква й отне нисшите и средните слоеве на населението и по такъв начин я лиши от многобройните и най-добрите елементи, представляващи основата на нацията.