Практическите резултати от австрийската „борба за култура“ се оказаха съвсем нищожни.
Наистина немската национална партия не успя да откъсне от католическата църква около 100 хиляди вярващи, но това не беше чак в голям ущърб на църквата. В дадения случай на пастирите наистина не им се наложи да проливат сълзи по повод загубата на „агнета“, тъй като всъщност те губиха само онези, които отдавна вътрешно не бяха с тях. В това беше и основната разлика между новата реформа и старата: в епохата на великата реформа от католическата църква се отказаха много добри хора и при това заради истински дълбоки религиозни убеждения. Между другото сега си отидоха само равнодушните и то от „съображения“ от политически характер.
Политическият резултат беше също напълно смешен и трагичен.
Какво се оказа? Доброто политическо национално движение на немския народ, обещаващо голям успех, загина, защото ръководителите не притежаваха достатъчно трезва мисъл и го насочиха в посока, която неизбежно трябваше да доведе до разчленение.
Едно е несъмнено. Немското национално движение никога нямаше да направи тази грешка, ако не страдаше от липсата на достатъчното разбиране на психиката на широките народни маси. Ръководството на тази партия не разбра, че дори от психологически съображения никога не трябва да се разкриват на масите отведнъж два или повече противника, тъй като това води до спадане на бойното построение в собствения лагер. Ако ръководителите на посочената партия разбираха това, те щяха да ориентират немското национално движение само срещу един противник. За една политическа партия няма нищо по-опасно от това да се окаже ръководена от хора, имащи желание да се сражават едновременно на всички фронтове, да се пилеят на различни страни и да не умеят да постигат дори и най-малки практически резултати в една област.
Дори и всички упреци срещу католичеството да бяха абсолютно верни, то политическата партия не трябваше ни за миг да изпуска от внимание обстоятелството, че, както показва целият исторически опит, никога досега чисто политическа партия не е успявала да постигне религиозна реформация при аналогични условия. Хората трябва да учат историята, не за да забравят нейните уроци тъкмо тогава, когато трябва да ги прилагат практически, а и не за да предположат, че в дадения момент историята ще тръгне по друг път в разрез с всичко, което е станало досега. Историята трябва да се изучава именно затова, за да може да се прилагат уроците й към настоящето. Който не умее да прави това, нека не се смята за политически вожд, защото всъщност е със самочувствие без покритие. Наличието на добра воля ни най-малко не оправдава практическата му неспособност.
Изобщо, изкуството да бъдеш истински народен водач във всички времена се е свеждало преди всичко до това да не разсейваш вниманието на народа, а да го концентрираш винаги срещу един единствен противник. Колкото повече е концентрирана волята на народа в борба за една единствена цел, толкова по-голяма ще бъде притегателната сила на даденото движение и толкова по-голям размахът на борбата. Гениалният водач ще съумее да покаже на народа дори различните противници в една плоскост. Той ще представи нещата на привържениците си така, че различните противници всъщност ще станат един и същи враг. Когато народът се види заобиколен с различни врагове, това ще даде повод на по-слабите и неустойчиви характери да проявят колебание и съмнение към правотата на собственото си дело. Щом привикналата към колебание маса се види в състояние на борба с много противници, в нея веднага ще надделеят „обективните“ настроения и тя ще си зададе въпроса възможно ли е всички останали да грешат и само собственият й народ или собственото й движение да са прави.
Но това вече означава начало на парализа на собствените сили. Ето защо е необходимо да се гледа на всички противници като на един, макар и те силно да се различават помежду си, и тогава собствените ти привърженици ще се чувстват изправени срещу един и същ противник. Това укрепва вярата в собствената правота и усилва злобата срещу тези, които нападат справедливото дело.
Немското национално движение в Австрия не разбра това и то му костваше успеха.
Целите на тази партия бяха праведни, убежденията й чисти, но пътят към целта неправилно избран. Тя приличаше на онзи турист, който през цялото време не сваля поглед от върха на планината, на който иска да се изкачи; този турист тръгва на път с твърдата решителност да стигне до върха на всяка цена, но прави при това една „малка“ грешка, че, прекалено зает с върха, изобщо не обръща внимание на топографията на пътя, на това, което е под краката му, и затова в края на краищата загива.