При христиансоциалната партия, най-голямата съперничка на немската национална партия, нещата стояха точно обратното. Тя добре, умело и правилно избираше пътя, но за съжаление й липсваше ясна представа за крайната цел.
Почти във всички отношения, в които на немската национална партия й куцаше, постановките на христиансоциалната партия бяха правилни и целесъобразни.
Тя притежаваше необходимото разбиране за значението на масите и затова с помощта на демонстративно подчертаване на социалния характер на партията още от първия ден успя да си спечели поне една част от тях. Поставяйки си за основна цел да завоюва дребните и низши слоеве на средната класа и занаятчиите, тя получи изведнъж голям контингент от предани, издръжливи и готови на жертва привърженици. Тя старателно избягваше каквато и да е борба срещу религиозните институции и с това си осигури поддръжката на църквата, която в наше време е могъща организация. По този начин пред нея стоеше само един голям противник. Тя разбра великото значение на широко поставената пропаганда и показа виртуозността си по отношение на въздействието върху психологията и инстинктите на широките маси от нейни привърженици.
Причината, че въпреки това и тя не успя да реализира мечтата си и не спаси Австрия, се корени в два недостатъка в работата й, а също и в недостатъчната яснота на целта.
Антисемитизмът на тази нова партия се съсредоточи не на расовите проблеми, а на религиозните. Тази грешка имаше същият произход като втората.
Основателите на христиансоциалната партия смятаха, че ако тя иска да спаси Австрия, не трябва да се опира на расовия принцип, в противен случай в най-кратък срок би настъпило всеобщо разпадане на държавата. Според водачите положението във Виена особено изискваше партията да изостави настрана всички разединяващи моменти и с всички сили да подчертава само това, че обединява всички.
По това време във Виена имаше толкова много чехи, че само с огромна търпимост по отношение на расовите проблеми можеше да се постигне чехите да не застанат веднага на страната на антинемската партия. Който искаше да спаси Австрия, той не можеше да игнорира изцяло чехите. Новата партия’се опитваше например да завоюва преди всичко дребните чешки занаятчии, които представляваха малобройна група във Виена. Тя се надяваше да постигне това чрез борба срещу либералното манчестерство. За да обедини всички занаятчии в стара Австрия независимо от националната им принадлежност, христиансоциалната партия смяташе за най-уместно да издигне лозунга за борба с еврейството и да я води на религиозна основа.
Обосновавайки така повърхностно позицията си, партията изобщо не можеше да даде каквато и да е сериозна обосновка на целия проблем. С такава постановка на въпроса тя само отблъскваше всички, на които такъв антисемитизъм беше непонятен. Ето защо пропагандата на антисемитската идея достигаше само до идейно ограничените кръгове, щом привържениците на партията сами не съумяваха да преминат от чисто инстинктивното презрение към евреите към истинското познаване на същността на проблема. Интелигенцията отхвърляше принципно такава постановка на въпроса, която христиансоциалната партия предлагаше. Постепенно все повече и повече се създаваше впечатление, че в цялата тази борба става дума само за прекръстването на евреите, а може би и просто за завистлива конкуренция. Благодарение на всичко това борбата губеше чертите на нещо извисено. На мнозина и при това далеч не на най-лошите членове борбата започна да изглежда антиморална и вредна. Не се осъзнаваше, че става дума за живота на цялото човечество, за съдбата на всички не еврейски народи.
Поради тази половинчатост антисемитската концепция на христиансоциалната партия загуби значението си. Това беше някакъв показен антисемитизъм. Такава борба против еврейството беше нещо по-лошо, отколкото липса на каквато и да е борба против него. Създаваха се само празни илюзии. На такива антисемити понякога им се струваше, че ей-сега ще затегнат примката на шията на противника, а всъщност противникът ги водеше за носа.
А що се отнася до самите евреи, те в максимално кратък срок така се приспособиха към този вид антисемитизъм, че той им стана много по-полезен, отколкото вреден.