Ако в тази форма новата партия понасяше тежка жертва в името на многонационалната държава, то още повече й се налагаше да прави грешки при защитата на основните въжделения на немския народ.
Щом партията не искаше да загуби почва под краката си във Виена, тя в никакъв случай не можеше да бъде „националистическа“. Заобикаляйки плавно този въпрос, партията се надяваше да спаси държавата на Хабсбургите, а всъщност именно по този начин ускоряваше гибелта й. А самото движение в резултат на тази тактика губеше мощен източник на сили.
И така, във Виена най-внимателно наблюдавах тези две партии. Към първата изпитвах дълбока вътрешна симпатия, а интересът към втората породи в мен уважение към водача й, един рядък политик, чийто образ още тогава възприемах като трагичен символ на тежкото положение на немците в Австрия.
Когато подир ковчега на починалия кмет се точеше по Ринг огромна погребална процесия, аз също бях сред стотиците хиляди изпращачи. Дълбоко развълнуван, си мислех, че усилията и на този човек неизбежно трябваше да се окажат напразни, тъй като и на него тегнеше съдбата, обрекла държавата на гибел. Ако доктор Карл Люегер беше живял в Германия, щяха да го сложат редом до най-великите хора на нашия народ. Но му се беше наложило да живее и работи в тази невъзможна австрийска държава и в това се състоеше трагедията на дейността му и неговата лична.
Когато умираше, на Балканите вече пламваха огньовете, предвещаващи война. С всеки месец те се разгаряха все по-настървено. Съдбата беше милостива към покойника и не го остави да доживее момента, в който щеше да види с очите си връхлетялото нещастие, от което така и не успя да предпази страната си.
Като наблюдавах всички тези събития, аз се опитвах да разбера причините, поради които немската национална партия претърпя крах, а христиансоциалната — тежка несполука. И дойдох до твърдото убеждение, че независимо от това дали изобщо беше възможно да се закрепи австро-унгарската държава, грешката на двете партии се свеждаше до следното:
Немската национална партия съвършено правилно поставяше въпроса за принципните цели на немското възраждане, но затова пък имаше нещастието да избере неправилен път към целта. Тя беше националистическа партия, но за съжаление недостатъчно социална, за да завоюва наистина масите. За това пък нейният антисемитизъм се основаваше на правилното разбиране на значението на расовия проблем, антисемитската й агитация не се базираше на религиозни представи. В същото време борбата й срещу католицизма от всяка гледна точка и, особено от тактическа, беше неправилна.
Християн-социалното движение нямаше ясно разбиране на целите на немското възраждане, но за това пък сполучливо намери нужните средства като партия. Тази партия разбра значението на социалните въпроси, но сгреши в начина за водене на борба срещу еврейството и нямаше никаква представа за това каква сила притежава националната идея.
Ако освен правилния си възглед за значението на широките народни маси, христиансоциалната партия имаше и правилен възглед за значението на расовия проблем, както при немската национална партия, и ако самата християн-социална партия беше истинска националистическа партия или ако немското национално движение освен правилния си възглед по отношение на крайната цел, вярното разбиране на еврейския въпрос и значението на националната идея, притежаваше и практическата мъдрост на христиансоциалната партия и особено по въпроса за отношението на последната към социализма, тогава щяхме да имаме такова движение, което според дълбокото ми убеждение можеше вече по това време успешно да насочи съдбата на немския народ в по-добра посока.
Действително всичко това липсваше и главната причина беше заложена в самата същност на тогавашната австрийска държава.
По такъв начин нито една от тези партии не можеше да ме удовлетвори, защото в нито една от тях не виждах въплътени възгледите си. Поради това не можех да вляза нито в едната, нито в другата и да взема някакво участие в борбата. Още тогава смятах всички съществуващи политически партии за неспособни да съдействат за националното възраждане на немския народ — възраждане в дълбокия, а не само в повърхностния смисъл на думата.
Същевременно отрицателното ми отношение към хабсбургската държава се засилваше с всеки изминат ден.
Колкото повече се задълбочавах в изучаване на въпроса за външната политика, толкова повече се убеждавах, че австрийската държава може да донесе на немския народ само нещастие. Все по-ясно и по-ясно ми ставаше, че съдбата на немската нация се решава сега и само в Германия, а съвсем не в Австрия. Това се отнасяше не само за политическите проблеми, но и в не по-малка степен за културните въпроси.