Всички знаем, че децата са особено подложени на опасности. Физическата гибел при тях е много разпространено явление. С настъпване на зрелостта, съпротивата на организма се засилва. И щом настъпи старостта, човек пак трябва да отстъпва път на новия млад живот. Същото с известна модификация може да се каже за жизнеността на идеите.
Почти всички опити да се изтреби едно или друго учение с помощта на явно насилие без определена идейна основа, която да го подплатява, завършват несполучливо и често водят до противоположни резултати.
Но първата предпоставка за успеха на кампанията, провеждана със сила, е системност и настойчивост. Едно или друго учение може да бъде победено със сила, само ако тя се използва дълго време с еднаква настойчивост. Но щом започнат колебанията, щом преследванията се редуват с отстъпки и обратното, със сигурност може да се смята, че подлежащото на унищожаване учение не само ще се справя с преследването, но дори в резултат ще укрепва. Щом спадне вълната на преследванията, изниква ново възмущение от понесените страдания и то завербува нови привърженици в редиците на преследваното учение. Старите привърженици още повече се закаляват в омразата си към преследващите ги, а отцепилите се от тях след отстраняване на опасността от преследване ще се върнат отново към старите си симпатии и т.н. По такъв начин най-главната предпоставка за успеха на преследванията е непрекъснатото им упорито прилагане. Но упоритост в тази област е възможна само при идейно убеждение. Насилие, което не произтича от твърдо идейно убеждение, непременно ще бъде неубедително и колебливо. Никога няма да му стига постоянство и стабилност. Единствено мирогледът, в който хората фанатично вярват, предлага такова постоянство. Такава настойчивост зависи, разбира се, от енергията и бруталната решителност на онзи, който ръководи операцията. Затова изходът от действията в известна степен зависи и от личните качества на водача.
Освен това трябва да се има в предвид и следното. За всеки мироглед /бил той религиозен или политически — да се направи разлика между тях понякога е трудно/ може да се каже, че той се бори не толкова, за да унищожи идейната база на противника, колкото да прокара собствените си идеи. Но благодарение на това борбата получава повече отбранителен, отколкото настъпателен характер. Целта на борбата в случая лесно може да се установи. И тя ще бъде постигната, когато собствената идея победи. Колко по-трудно е да се каже, че идеята на противника е вече окончателно победена и победата над нея е напълно гарантирана. Винаги е много трудно да се установи кога точно може да сметне, че целта е постигната. И само заради това настъпателните действия за утвърждаване на собствен мироглед винаги ще бъдат по-планомерни и с по-голям размах, отколкото отбранителните. В тази сфера, както и във всички други, настъпателната тактика има всички предимства пред отбранителната. Но насилствената борба против определени идеи винаги ще носи характер на отбрана, дотогава, докато мечът сам не стане носител, предвестник и пропагандатор на ново идейно учение.
В заключение може да се каже следното. Всеки опит да се обори дадена идея със силата на оръжието ще претърпи поражение, ако самата борбата срещу посочената идея не приеме настъпателна форма в името на утвърждаване на нов мироглед. Само в този случай, когато срещу един мироглед се изпречва друг, напълно изчерпателен в идейно отношение, насилието ще изиграе решаваща роля и ще донесе полза на онази страна, която ще успее да го приложи с максимална безпощадност и продължителност.
Но именно това до този момент липсваше на борбата, водена срещу марксизма. Ето защо и тя не доведе до успех. С това се обяснява и фактът, че изключителният закон на Бисмарк срещу социалистите, в края на краищата, не постигна целта си и не можеше да я постигне. На Бисмарк също му липсваше платформа с нов мироглед, за чиято победа си струваше да се води всяка започната борба. Тази роля не можеха да изиграят и блудкавите лозунги: „тишина и ред“, „авторитет на държавата“ и т.н. Само безидейните чиновници и глупавичките „идеалисти“ ще повярват, че хората ще се вдигнат на борба в името на такива, позволете ми да кажа, лозунги.
Липсваше идеен носител за успешното провеждане на започната от Бисмарк кампания. Ето защо Бисмарк беше принуден да постави в определена зависимост и самото прилагане на законодателството срещу социалистите от онова учреждение, което само е плод на марксисткия начин на мислене. За съдия в спора си с марксистите Бисмарк трябваше да вземе буржоазната демокрация, но това означаваше да пуснеш вълка да пасе овцете.