Глава VI
Военната пропаганда
Започнах да се задълбочавам все повече върху политическите въпроси и не можех да не спра погледа си върху проблемите на военната пропаганда. Като цяло пропагандата възприемах като инструмент, с който марксистко-социалистическите организации боравят майсторски. Отдавна се бях убедил, че е истинско изкуство правилното прилагане на това оръжие и че буржоазните партии почти не могат да боравят с него. Само християн-социалното движение, особено в епохата на Лютер, все още е могло с някаква виртуозност да използва средствата на пропагандата, с което си е осигурило някой от успехите си.
Но едва по време на Световната война стана напълно ясно какви огромни резултати може да даде правилно организираната пропаганда. За съжаление и тук се наложи да се изучат нещата по примера на дейността на противника, тъй като приносът на Германия в тази област беше съвсем скромен. У нас напълно липсваше каквато и да е просветителска дейност. На всеки войник това направо биеше на очи. За мен се явяваше само допълнителен повод още по-задълбочено да се замисля върху въпросите на пропагандата.
Имах повече от достатъчно свободно време за размишления. На всяка крачка противникът ни даваше практически уроци.
Тази наша слабост той използваше с нечувана ловкост и действително с гениална пресметливост. Безкрайно много научих от тези образци на военна пропаганда на противника. От една страна, началството ни се чувстваше прекалено умно, за да се учи на каквото и да е било от другите, а от друга страна, просто липсваше добра воля. Въобще, имаше ли у нас каквато и да е пропаганда?
За съжаление длъжен съм да отговоря на този въпрос отрицателно. Всичко, което се предприемаше в това направление, беше от самото начало толкова неправилно и негодно, че не можеше да донесе никаква полза, а често направо вредеше.
Нашата пропаганда беше по формата си непригодна, а в същността си противоречива с психологията на войника. Колкото повече се вглеждахме в организацията на пропагандата у нас, толкова повече се убеждавахме в това.
Какво е това пропаганда — цел или средство? Още по този пръв елементарен въпрос началството ни беше напълно некомпетентно.
На практика пропагандата е средство и затова трябва да се разглежда не по друг начин, а именно от гледна точка на целта. Ето защо формата на пропагандата трябваше да произтича от целта, да й служи, да се определя от нея. Също е ясно, че в зависимост от общите потребности целта може да се изменя и съответно трябва също да се променя и пропагандата. Целта пред нас в Световната война, за чието постигане водихме нечовешка борба, представляваше най-благородната цел, каквато някога е стояла пред хората. Ние водихме борба за свобода и независимост на нашия народ, за осигуряване на хляба ни, за бъдещето ни, за честта на нацията. Въпреки противните твърдения, честта на нацията е нещо реално съществуващо. Народите, които не желаят да отстояват честта си, рано или късно губят свободата и независимостта си, което, в края на краищата, е наистина справедливо, тъй като мизерните поколения, лишени от чест, не заслужават да се ползват от благата на свободата. Който желае да остане страхлив роб, той не може да притежава чувство за чест, понеже заради него неизбежно ще му се наложи да влезе в конфликт с едни или други враждебни сили.
Немският народ водеше борба за човешко съществуване и целта на военната ни пропаганда трябваше да се състои в поддържане на тази борба и съдействие за нашата победа.
Когато народите на нашата планета водят борба за съществуването си, когато в битките на народите се решават съдбите им, тогава всички съображения за хуманност, естетика и т.н., разбира се, отпадат. Нали всички тези понятия не са взети от въздуха, а произтичат от фантазията на човека и са свързани с представите му. Когато човек се разделя с този свят, изчезват и горепосочените понятия, тъй като те са породени не от самата природа, а само от човека. Носители на тези понятия са само няколко народа или, поточно казано, няколко раси. Такива понятия като хуманност и естетика ще изчезнат, ако изчезнат онези раси, които са техни творци и носители.
Ето защо, ако един или друг народ е принуден да започне открита борба за съществуване на този свят, всички понятия от този род изведнъж придобиват само подчинена роля. Ако понятията са в разрез с инстинкта за самосъхранение на народа, на който му се налага сега да води кървава борба, те не би трябвало да играят каквато и да е решаваща роля в определянето на формата на борбата.