Още Молтке е казал относно хуманността, че по време на война най-хуманно е колкото се може по-бързо да се разправиш с врага.
Колкото по-безпощадно воюваме, толкова по-бързо ще приключи войната. Колкото по-бързо се справим с противника, толкова по-малко ще бъдат мъченията му. Това е единствената форма на хуманност, достъпна по време на война.
Когато при подобна ситуация започнат да говорят за естетика и т.н., тогава се налага да отговоря само така: когато на преден план се поставя въпроса за самото съществуване на народа, то това ни освобождава от всякакви съображения за красота. Най-грозното, което може да има в човешкия живот, е хомотът на робството. Или нашите декаденти, може би, намират за много „естетична“ съдбата, сполетяла сега народа ни? С господата евреи, болшинството от които са изобретатели на тази измислица за естетиката, може въобще да не се спори.
Но ако тези съображения за хуманност и красота престанат да играят наистина роля в борбата на народите, то е ясно, че те не могат повече да служат и на мащабите на пропагандата.
По време на война пропагандата би трябвало да бъде средство към целта. Целта се заключаваше в борбата за съществуването на немския народ. Критерият на военната ни пропаганда можеше по този начин да се определя само от по-горе назованата цел. И най-жестоката форма на борба беше хуманна, ако тя осигуряваше побърза победа. Всяка форма на борба би трябвало да се признае за „красива“, ако само помагаше на нацията да спечели боя за свободата и достойнството си.
В такава борба на живот и смърт това беше единственият правилен критерий на военната пропаганда. Ако в така наречените решаващи инстанции цареше каквато и да е била яснота по тези въпроси, пропагандата ни нямаше никога да се олицетворява с неувереност по въпросите за формата. Понеже пропагандата е същото оръжие за борба, а в ръцете на специалистите — най-страшното от оръжията.
Друг въпрос от решаващо значение беше следният: към кого трябваше да бъде обърната пропагандата? Към образованата интелигенция или към огромната маса от малообразовани хора?
Беше ни ясно, че пропагандата трябваше винаги да се обръща само към масите.
За интелигенцията и за тези, които наричат сега интелигенти, е нужна не пропаганда, а научни знания. Както плакатът сам по себе си не се явява изкуство, така и пропагандата по своето съдържание не се явява наука. Цялото изкуство на плаката се свежда до умението на автора му с помощта на цветовете и формите да прикове вниманието на тълпата към него. На изложба на плакати е важно само това плакатът да бъде нагледен и да предизвиква внимание. Колкото повече плакатът постига тази цел, толкова е по-изкусно направен. Който иска да се занимава с въпросите на самото изкуство, той няма да се ограничи с изучаване само на плаката, на него няма да му е достатъчно просто да обиколи изложбата. От такъв човек трябва да се изисква да се заеме със сериозно изучаване на изкуството и да съумее да се потопи в отделни негови крупни произведения.
Същото може да се каже в известна степен по отношение на пропагандата. Задачата на пропагандата се съдържа не в това да даде научно образование на няколко отделни индивида, а да въздейства на масите, да направи достъпни за тяхното възприятие отделните важни, макар и не много на брой факти, събития, потребности, за които масите до този момент са нямали и понятие.
Цялото изкуство в случая трябва да се свежда до това да накараш масите да повярват, че еди-кой си факт действително съществува, еди-коя си необходимост е действително неизбежна, еди-кой си извод е наистина правилен и т.н. Ето това просто, но велико нещо трябва да се научи да се прави по най-добрия, най-съвършения начин. И ето, както в нашия пример с плаката, пропагандата трябва да въздейства повече на чувствата и само в малка степен на така наречения разум. Става въпрос да се прикове вниманието на масите към една или няколко крупни потребности и съвсем не да се даде научна обосновка на отделните индивиди, които и без това притежават някаква подготовка.
Всяка пропаганда трябва да е достъпна за масите; равнището й трябва да изхожда от степента на осъзнаване, типична за най-изостаналия индивид от тези, на които тя желае да въздейства. Колкото повече са хората, към които пропагандата се обръща, толкова по-елементарно трябва да бъде идейното й равнище. А когато става въпрос за пропаганда по време на война, в която е въвлечен целият народ, тогава е ясно, че тя трябва да бъде максимално опростена.
Колкото по-малка е така наречената научна баластра в пропагандата ни, колкото се обръща повече към емоциите на тълпата, толкова по-успешна ще бъде тя. А само успехът в дадения случай може да бъде мерило, доколко е правилно или неправилно даденото прилагане на пропагандата. И във всеки случай не в това, доколко са удовлетворени от прилагането на пропагандата отделни учени или отделни млади хора, получили „естетическо“ възпитание.