Изкуството на пропагандата се свежда до правилното разбиране на емоционалния свят на широките маси; само това дава възможност в психологически разбираема форма да се направи достъпна за масите една или друга идея. Само по този начин може да се намери пътят към сърцата на милионите хора. Че нашето твърде умно началство не разбра даже това, за пореден път говори за невероятния умствен застой на този слой.
Но ако правилно се разбере казаното, то оттук произтича следният урок. Не е правилно да се придава на пропагандата прекалено голяма многостранност (което е уместно, може би, когато става въпрос за научно преподаване на предмета).
Възприемчивостта на масите е много ограничена, кръгът на тяхното разбиране е тесен, заради това и способността да запомня е много малка. Само заради това всяка пропаганда, ако желае да бъде успешна, трябва да се ограничава само с няколко точки и да ги излага кратко, ясно, разбираемо, под формата на лесно запомнящи се лозунги, повтаряйки всичко това дотогава, докато вече няма съмнение, че и най-изостаналият от слушателите навярно е усвоил това, което искахме. Веднага щом се откажем от този принцип и се опитаме да направим пропагандата ни многостранна, влиянието й веднага ще започне да се разсейва, тъй като широките маси няма да бъдат в състояние нито да асимилират, нито да запомнят целия материал. С това резултатът ще намалее, а може би, и съвсем ще се загуби.
По такъв начин, колкото по-широка е онази аудитория, на която искаме да въздействаме, толкова по-старателно трябва да вземаме под внимание тези психологически мотиви.
Така например, беше съвсем неправилно, че германската и австрийската пропаганда през цялото време се опитваше да представя противника в смешен образ в хумористичните листовки. Това беше неправилно затова, защото при първата среща с реалния противник нашият войник получаваше съвършено друга представа за него от тази, която беше обрисувана в пресата. В резултат се нанасяше огромна вреда. Нашият войник се чувстваше излъган, престана да вярва и в останалия ни печат. Започна да му се струва, че печатът го мами за всичко. Разбира се, това по никакъв начин не можеше да укрепи волята за борба и да закали нашия войник. Напротив, войникът ни изпадаше в отчаяние.
Военната пропаганда на англичаните и американците, напротив, беше от психологическа гледна точка напълно правилна. Англичаните и американците обрисуваха немците като варвари и хуни; с това подготвяха войника си за всички ужаси на войната.
Благодарение на това английският войник никога не се чувстваше измамен от своята преса. При нас нещата стояха точно обратното. В края на краищата, нашият войник започна да смята, че цялата ни преса е „от край до край измама“. Ето какъв беше резултатът от това, че пропагандата беше предоставена в ръцете на магарета или просто на „малоспособни“, неосъзнавайки, че на такава длъжност би трябвало да се поставят най-гениалните познавачи на човешката психология.
Пълното неразбиране на войнишката психология доведе до там, че немската военна пропаганда се превърна в образец на това, което не трябва да се прави. А междувременно в това отношение на много неща можехме да се научим от противника. Нужно беше само без предразсъдъци и с отворени очи да се наблюдава как в продължение на четири години и половина, без да намалява усилията си нито за минута, противникът неуморно удряше в една и съща точка с огромен за себе си успех.
Но най-неправилно от всичко у нас беше разбрано това, което се явява първата предпоставка за всяка успешна пропагандна дейност, а именно, че всяка пропаганда принципно трябва да бъде боядисана в субективни цветове. В това отношение пропагандата ни — и при това по инициатива от върха — толкова много грешеше още от първите дни на войната, че наистина се налага да се запитаме: в края на краищата само с глупост ли се обясняват тези неща!?
Какво ще кажем, например, по повод на плаката, който трябва да рекламира един определен вид сапун, но който при това започва да навежда масите на мисълта, че и другите видове сапуни са достатъчно добри. В най-добрия случай бихме поклатили глава по повод на такава „обективност“. Но нали това се отнася и за политическата реклама. Задачата на пропагандата се свежда, например, не до това педантично да се претегля, доколко справедливи са позициите на всички участващи във войната страни, а до това — да докажеш собствената си изключителна правота. Задачата на пропагандата се свежда до това непрекъснато да доказваш собствената си правота и съвсем не в това да търсиш обективната истина и догматично да я излагаш на масите даже и в случаите, когато това е в изгода на противника.