Огромната принципна грешка беше да се поставя въпросът за виновниците за войната така, че е виновна не само Германия, но и също така и другите страни. Не, ние трябва неуморно да пропагандираме мисълта, че вината е изцяло и изключително само на противника. Това трябваше да се прави даже и в случай, когато това не съответстваше на реалността. А между другото Германия на практика не беше виновна, че войната започна.
Какво се получи в резултат на тази половинчатост. Нали милионите народи не се състоят от дипломати и от професионални юристи. Народът не се състои от хора, способни винаги трезво да разсъждават. Народните маси се състоят от хора, често колебливи, от деца на природата, лесно склонни да изпадат в съмнения, да преминават от една крайност в друга и т.н. Щом като допуснахме макар и сянка на съмнение в правотата си, с това се създаде вече цяло огнище на съмнения и колебания. Масите вече не са в състояние да решат, къде завършва погрешността на противника и къде започва собствената ни погрешност. Масите ни в случая стават недоверчиви, особено когато имаме нещо общо с противника, който по никакъв начин не повтаря тази глупава грешка, а редовно удря в една точка и без всякакви колебания стоварва цялата отговорност върху нас. Какво има тук странно, щом като, в края на краищата, собственият ни народ започва да вярва на вражеската пропаганда повече, отколкото на нашата собствена. Бедата става все по-тежка, когато става въпрос за народа, който и без това лесно се поддава на хипнозата на „обективността“. Нали ние, немците, и без това сме свикнали повече да мислим за това как да не причиним каквато и да е несправедливост на противника. Ние сме склонни да мислим по този начин даже и в случаите, когато опасността е огромна, когато става въпрос непосредствено за унищожаването на народа и държавата ни. Няма значение, че на върха го разбираха по друг начин.
Душата на народа се отличава в много отношения с женствени черти. Доводите на трезвия разсъдък й действат по-малко, отколкото доводите на чувствата. Народните чувства не са сложни, те са прости и еднообразни. Тук няма място за особено тънка диференциация. Народът казва „да“ или „не“; той обича или мрази. Приема нещо за истина или за лъжа! Казва за някого дали е прав или не е! Народът разсъждава праволинейно. При него няма половинчатости.
Английската пропаганда осъзна всичко това по най-гениалния начин, осъзна го и го отчете. У англичаните наистина нямаше половинчатост, пропагандата им не можеше да посее никакви съмнения. Английската пропаганда прекрасно беше разбрала примитивността на емоциите на широките маси. Като блестящо свидетелство за това служи английската пропаганда по повод на „немските ужаси“. Чрез това англичаните просто по гениален начин създаваха предпоставки за издръжливостта на войските им на фронтовете даже и в моменти на най-тежки поражения на англичаните. До такива превъзходни резултати достигаха англичаните с неуморимата си пропаганда с мисълта, че само немците са виновни за войната. За да повярват на тази нагла лъжа, беше необходимо да я пропагандират именно по най-едностранен, груб и настойчив начин. Само така можеше да се въздейства върху чувствата на широките народни маси и само така англичаните можеха да постигнат да се повярва в тази лъжа.
Колко действена се оказа тази пропаганда се вижда от това, че мнението се задържа цели четири години в лагера на противника, но проникна и сред народа ни.
Няма нищо чудно в това, че съдбата не обещаваше на пропагандата ни такъв успех. Самата вътрешна двойственост на пропагандата ни съдържаше в себе си зародиш на импотентност. Самото й съдържание още от началото правеше малко вероятна възможността тя да впечатли масите. Само бездушни манекени можеха да предполагат, че посредством такива пацифистки слова могат да се вдъхновят хората да тръгнат на смърт в името на делото ни. В резултат тази нещастна „пропаганда“ се оказа не само безполезна, но и направо вредна.
Дори ако съдържанието на пропагандата ни беше съвсем гениално, тя пак не би могла да има успех, щом е забравена главната и централна предпоставка: всяка пропаганда задължително трябва да се ограничава само с няколко идеи, но да ги повтаря непрекъснато. Постоянството и настойчивостта в случая са главната предпоставка за успеха, както впрочем и за много други неща в света.