Както и на фронта, и тук не се предприемаше нищо срещу отровната пропаганда. Като че ли хората въобще не се досещаха, че крахът на Прусия все още съвсем не означава подем на Бавария! Като че ли хората не разбираха, че нещата стоят точно обратното поражението на Прусия неизбежно ще повлече със себе си и гибелта на Бавария!
Всичко това ме причиняваше невероятни страдания. Ясно съзнавах, че с помощта на този гениален трик евреите само искат да отвлекат вниманието от себе си върху другите. Докато Бавария негодуваше срещу Прусия и обратно, евреинът под носа на двете си уреждаше далаверите. Докато в Бавария ругаеха Прусия, евреинът организираше революция и след това нанесе еднакво решителен удар и на Прусия и на Бавария.
За мен беше нетърпимо да наблюдавам тази взаимна свада между немците и бих се радвал да замина за фронта. Скоро след пристигането ми в Мюнхен направих съответната заявка с желанието си. В началото на март 1917 г. отново бях в полка си на фронта. В края на 1917 г. настроението се подобри и можеше да се предполага, че армията е успяла да се справи с предишното понижаване на настроението. След руската катастрофа цялата армия отново се изправи. Тя почерпи от тази катастрофа нови надежди и нова смелост. В армията отново започна да прониква убеждението, че независимо от всичко войната ще завърши при всички случаи с победата на Германия. Сега в армията отново се разнасяха песни. Граченето на песимистите се чуваше все по-рядко и по-рядко. Армията отново повярва в бъдещето на отечеството.
Особено чудотворно влияние върху настроението на армията ни предизвика италианската катастрофа през есента на 1917 г. В тогавашната ни победа над италианците войската съзря доказателство, че отново сме в състояние да пробием фронта не само на руснаците. Сърцата на милионите ни войници се изпълниха със спокойна увереност в своето дело, те въздъхнаха свободно и зачакаха с надежда пролетните боеве през 1918 г. В редиците на противника, напротив, се наблюдаваше спадане на настроението. Тази зима мина малко по-спокойно от обикновеното. Настъпи затишие пред буря.
Но ето че тъкмо в разгара на последните приготовления за решаващите сражения, когато на западния фронт се точеха безкрайни коли с военни амуниции и войската извършваше последната подготовка за настъпление, в Германия за пръв път през цялата война се разигра нечувано по своята подлост събитие. Не, Германия не трябва да победи! В последния миг, когато немските знамена бяха близко до победата, враговете на родината пуснаха в ход такова средство, което трябваше да погуби пролетното настъпление още в зародиша му и по този начин да изтръгне победата от ръцете. Враговете на родината организираха стачка в предприятията, които работеха за фронта. Ако тази стачка успееше, немският фронт щеше да претърпи крах и „Форвертс“ да получи удовлетворение: този път нямаше да има победа за немските знамена. Нашите армии ще останат без снаряжение и за няколко седмици фронтът ни ще бъде пробит. С това ще бъде провалено настъплението ни, Антантата ще се спаси и всевластен господар в Германия ще стане интернационалният капитал. Ето какво представляваше вътрешната цел на марксистката измама на народа. Разруха на националното стопанство и осигуряване господство на интернационалния капитал — такава беше целта им. И благодарение на глупостта и недоверчивостта на едни и безкрайната страхливост на други тази цел за съжаление беше постигната.
Наистина, стачката в заводите за военно оборудване нямаше пълен успех в такъв смисъл, че не успяха да изтощят фронта. Стачката бързо прекъсна и армията не остана без амуниции. В този смисъл планът на стачните организатори бързо да погубят армиите ни не успя. Но много по-ужасни бяха моралните щети, които ни нанесе стачката!
Първо, за кого, всъщност, се бориха нашите армии, щом самата страна изобщо не искаше победа? В името на кого се даваха тези безбройни жертви? В името на кого търпяхме всички тези лишения на фронта? На войника казваха да се сражава до победа, а в същото време страната стачкуваше! Второ, а какво влияние оказа тази стачка в редиците на противника?
През зимата на 1917–1918 г. хоризонтът за пръв път се покри с облаци за съюзниците. Ето вече четири години съюзените държави с общи усилия водеха крайно напрегната борба срещу немския великан и всичко беше безрезултатно. Но през целите тези четири години главните сили на немския великан бяха заети на изток и на юг. На запад той държеше през повечето време второстепенни сили. И ето сега тилът на нашия великан се оказа свободен. Беше пролято море от кръв преди немците да могат да повалят на гръб поне един противник. Заетите досега войски на руския фронт, ще бъдат прехвърлени на запад и ако до този момент врагът не бе успял да пробие отбранителната ни линия, то сега самите ние ще преминем в настъпление.