Противникът беше обхванат от тревога и трепереше да не би окончателната победа да стане наша. В Лондон и Париж се водиха съвещания подир съвещания. Дори пропагандата на противниците остана на заден план. Сега вече не беше толкова лесно да се докаже, че немската победа е съвършено немислима и несигурна. Такова беше настроението и сред съюзническите войски. Наглата увереност в победата беше изчезнала. Страх обзе господата ръководители на Антантата. Измени се отношението и към немския войник. До този момент на нашия войник гледаха като на наивник, безусловно обречен на поражение. Сега пред тях стоеше немски войник, който беше унищожил руския им съюзник. Досега нищетата ни караше да се ограничаваме с настъпление само на изток. Сега на противника му се струваше, че това беше гениална тактика от наша страна. В продължение на три години немците водеха непрекъснати атаки на руския фронт — отначало без особен успех. Всички бяха започнали да се надсмиват над мнимата безцелност на действията ни. Изглеждаше, че руският великан обезателно трябва да победи поради огромното си числено превъзходство. А Германия щеше да загуби много кръв в сраженията си с руснаците. Отначало ходът на събитията сякаш потвърждаваше такава прогноза.
През септември 1914 г. след сраженията при Таненберг в Германия се проточиха първите безкрайни потоци от руски военнопленници. Оттогава вече потокът не прекъсна. През цялото време и във влаковете и по шосето се нижеха безкрайни коли от руски военнопленници. Но от това нямаше голяма полза. На мястото на всяка сразена армия руснаците веднага изкарваха нова. Гигантските владения на царя сякаш бяха неизчерпаеми по отношение на хора. Колко време Германия можеше още да издържи такова състезание? Няма ли да настъпи такъв ден, когато тя, въпреки постигнатата победа, ще остане вече без войска, докато руското командване ще продължи да изкарва на фронта нови армии? Какво ще стане тогава? Според човешкия разум Германия можеше само да отсрочи победата на Русия, а окончателната победа на последната изглеждаше неизбежна.
Сега всички тези надежди се изпариха. Един от главните съюзници, принесъл най-големите жертви на олтара на общата борба, беше разбит на парчета и сега лежеше проснат на земята пред безжалостния противник. Страх и ужас се вселиха в сърцата на войниците от Антанта, които до този момент сляпо вярваха в победата на съюзниците. Те очакваха с тревога настъпваща пролет. Ако до този момент не са могли да разбият немците, които държаха на западния фронт само част от войските си, то как можеха да разчитат на победа сега, когато тази изключително героична държава можеше да събере в единия си юмрук всички сили срещу западния фронт!
Към това на въображението оказваха влияние и събития, станали в гората на южен Тирол. Вестта за поражението на войските на генерал Кадорн достигна и до полетата на Фландрия. Вярата в победата се изпаряваше и отстъпваше място на страха пред окончателното поражение.
Нощите бяха прохладни. Навсякъде на западния фронт войските на Атланта чуваха шума от приближаващи се нови немски армии. Наближаваше последният страшен съд. Напрежението в лагера на противника достигна връхната си точка. И внезапно в този момент в Германия пламна заря и пламъкът от този пожар озари всички кътчета на фронта. В момент, когато немските дивизии правиха последните си приготовления за настъпление в Германия избухна всеобща стачка.
В първия миг целия свят онемя. В следващия момент противникът въздъхна свободно и неприятелската пропаганда с настървение се нахвърли на тази сензация. Неочаквана помощ дойде в дванайсетия час. С един удар Антантата пак успя да възвърне духа на войниците си. Тя пак ги накара да повярват, че победата й е възможна. Тревожното чувство пред наближаващото настъпление на немците отново бе заменено с твърда убеденост в победата на Антантата. Сега отново можеше да се доказва с успех на войниците от Антантата, че окончателният изход на предстоящата велика битка зависи само и изключително от издръжливостта им. Нека немците сега да постигат, каквито си искат локални победи, страната им я очаква революция, а не триумфалното връщане на армиите им победителки.
Английските, френските и американските вестници поведоха в тази връзка усилена агитация сред тила и същевременно същата такава умела пропаганда на фронта. „Германия е изправена пред революция! Не е далеч победата на съюзниците!“ Това беше най-доброто лекарство, за да се изправят на крака разколебалите се френски пуалита и английските томита. Сега пак зареваха оръдията и картечниците. Паническото бягство беше прекратено. Съюзните войски отново започнаха да оказват открита съпротива.