Такива бяха резултатите от стачките. Германските стачки укрепиха увереността в победата в лагера на противника и му помогнаха да преодолее започналата парализа и отчаяние, които се появиха по фронтовете. Стотици хиляди немски войници заплатиха с живота си тези стачки. А авторите и инициаторите на тази гнусна подлост станаха кандидати за висшите държавни постове в революционна Германия.
В самата Германия като че ли успяха да изтрият първите следи от стачките във военните заводи. Поне така изглеждаше външно. Но в противниковия лагер впечатлението се запази. Ако до стачката в него цареше пълна безнадеждност, то сега новината за стачките в Германия отново повдигна настроението в армиите на Антанта. Англо-френските войници отново започнаха да се сражават с отчаяна решителност.
Сега вече според човешката логика несъмнено изглеждаше, че победата ще бъде на страната на Антантата, само ако западният фронт издържи немските атаки поне още няколко месеца. Всички парламенти на страните от Антантата веднага оцениха създалата се ситуация и отпуснаха огромни средства за военна пропаганда. Те прекрасно знаеха, че това е най-добрият начин да се ускори разложението в германския лагер.
Аз имах щастието лично да участвам не само в първите две наши настъпления, но и в последното настъпление на немските войски. Това бяха най-силните ми впечатления през целия ми живот. Най-силните, защото операциите ни през 1918 г., както през 1914 г., загубиха отбранителния си характер и приеха форма на настъпление. През всички наши окопи, през всички наши войски премина въздишка на облекчение. Сега най-накрая след три тежки години на изчакване в чужда земя при ужасяваща обстановка, напомняща ад, преминахме в настъпление и удари часът на разплатата. Отново заликуваха победоносните ни батальони. Последните безсмъртните лаври около обвеяните ни с победа знамена! Още веднъж се разнесоха прекрасни патриотични песни за родината ни. Подети от безкрайните върволици от немски войници, тези чудесни песни летяха към небето. За последен път небесният творец изпращаше милостивата си усмивка на неблагодарните си деца.
Тежка задушаваща атмосфера цареше на фронта в края на лятото на 1918 година. В родината се водеше тежка вътрешна борба. Заради какво? В батальоните и ротите на нашия фронт се носеха различни слухове за това. Ясно беше, че войната е загубена и само глупаци можеха да продължават да вярват в крайната победа. Народът изобщо не е заинтересован да продължи войната, заинтересовани са само монархията и капиталът — ето какви новини идваха от страната и се обсъждаха на фронта.
Отначало фронтът реагираше на това съвсем слабо. Какво ни интересува нас, войниците, всеобщото избирателно право? Нима за това воювахме цели четири години? Бандитите искаха сега да ограбят падналите герои, като им отнемат със задна дата целта, за която бяха воювали и отишли в гроба. Нима младите ни полкове отиваха на смърт във Фландрия на уста с лозунга „да живее всеобщото тайно избирателно право“? Не, не е истина, те отиваха на смърт с призива „Дойчланд юбер алес“ /„Германия над всичко“/. Малка, но все пак твърде съществена разлика! Кресльовците, които сега искаха по фронтовете всеобщо тайно избирателно право, досега не бяха се и мяркали на бойното поле. Тази партийно-политическа паплач до тоя момент не беше известна на фронта. Само нищожна част от тези господа парламентаристи душеше фронта по това време, когато всеки що-годе уважаващ себе си немец, който можеше да се държи на крака, беше на бойното поле.
Ето защо на първо време основната фронтовашка маса беше съвсем невъзприемчива към агитацията на господата Ебертовци, Шайдемановци, Бартовци, Либкнехтовци и т.н., извели сега съвършено нови „цели“ на войната. На фронта не можеха да разберат имат ли изобщо право тези тилови герои да използват войската, за да заграбят властта в страната. Личната ми позиция беше ясна от самото начало: аз ненавиждах от цялата си душа тази банда жалки народни измамници, цялата шайка партийни мерзавци. Отдавна ми беше станало ясно, че за всички тези негодници е важно не благото на народа, а на собствения им джоб. Виждах, че те са готови да жертват целия народ и няма да се поколебаят да погубят Германия. Според мен те заслужаваха само бесило. Приемането на пожеланията им означаваше да се предадат трудещите се в ръцете на джебчии. Осъществяването на желанията им беше равносилно на гибелта на нацията.