— Той убива жени, които познава бегло — като касиерката например — и освен това е създал алтернативна личност, един глух мъж на име Тобайъс, с помощта на когото открива следващите си жертви. Различните методи, които използва, вероятно са го спасили да не бъде разкрит толкова дълго време.
Или може би всичко това е една лъжа. Но никой не го казва.
Малко по малко целият ми живот е сринат, сякаш никога не го е имало. Като редичка от плочки за домино, подредени от Милисънт. Колкото по-бързо падат, толкова по-невероятно изглежда да се спася.
И все пак продължавам да гледам.
Гледам, докато погледът ми се премрежва и главата ми сякаш започва да се разпада на врата ми.
Неоспоримо доказателство. Това ми е необходимо — нещо като ДНК по оръжието, с което са извършени убийствата, или видеозапис, на който се вижда как Милисънт убива едно от момичетата.
И аз го нямам.
Събужда ме телефонът. Задрямал съм, докато гледам собствения си апокалипсис. Седалките в домашния киносалон на Кекона са твърде удобни.
Вдигам и чувам гласа на Анди.
— Жив ли си още?
— Почти.
— Не мога да повярвам, че все още не са те хванали.
— И аз така.
По телевизията показват моя снимка от абитуриентския ми бал.
— Мога ли да направя нещо за теб? — казва той.
Въздъхвам.
— Не. За съжаление.
— Кажи, ако има какво.
На всичко отгоре изпитвам вина. Анди ми вярва просто защото не знае и половината от историята.
На екрана се появява още един криминален психолог — със силен южняшки акцент, от който ми се приисква да сменя канала, но не го правя.
— Степента на изтезанията е пряко свързана със степента на гнева, който убиецът изпитва спрямо своята жертва. Например изгарянията по кожата на Наоми сочат, че по някаква причина убиецът ѝ е бил силно ядосан. Не можем да знаем дали яростта е провокирана от нещо, което тя е направила, или просто му е напомняла за някой друг. Най-вероятно няма да разберем, докато не бъде заловен.
Сега вече превключвам канала. И виждам призрак. Моят призрак.
Петра.
Сега изглежда различно. С по-малко грим и не толкова лъскава. По-изискана, все едно е прекарала последните няколко дни в пълно преобразяване. Сините ѝ очи са проницателни и съсредоточени, а невзрачната ѝ преди коса е стилно оформена.
— Запознах се с Тобайъс в един бар.
Когато репортерът я пита защо е изчакала няколко дни, преди да проговори, Петра се поколебава и след това казва:
— Защото спах с него.
Глава 66
В началото, медиите ме описваха просто като болен, извратен психопат и сериен убиец. Сега вече съм болен извратен психопат и сериен убиец, който изневерява на жена си.
Като че ли хората нямаха достатъчно причини да ме мразят.
Ако знаеха къде съм, отпред щеше да има тълпа, готова да ме линчува. Но не знаят, затова мога да продължа да стоя тук, да гледам телевизия, да се тъпча с вредна храна и да чакам или да ме открият, или Кекона да се прибере. Което от двете се случи първо.
След като се появява от нищото, Петра вече е навсякъде. За някои неща лъже, за други казва истината. С всяко следващо интервю историята става все по-конкретна, а моята депресия се задълбочава.
На моменти все още си мисля, че мога да направя нещо, така че прекарвам часове в ровене в тъпия таблет, все едно ще се появи нещо ново. Като например видеозапис на Милисънт в онова подземие или списък на жени за убиване.
Когато не си губя времето в безполезни неща, самият аз съм безполезен. Един съсипан от самоненавист и самосъжаление човек, който се пита защо изобщо се е оженил. Иска ми се никога да не бях срещал Милисънт и да не бях седнал до нея в онзи самолет. Ако не беше тя, нямаше да се превърна в човека, който съм сега.
А когато не потъвам в плаващите пясъци на депресията, гледам втренчено телевизора. Преструвам се, че всичко това е нечий чужд проблем.
Питам се колко ли ме мразят децата. И какво казва доктор Бежов за мен. Обзалагам се, че разказва на Джена как аз съм виновен за всичките ѝ проблеми. През цялото време съм бил аз — не Милисънт, не Оуен, винаги аз. Защото не би могла да е тя.
Анди отново се обажда няколко дни след последния път.
— Видях жена ти — казва той.
— Какво каза?
— Милисънт. Отидох до вашата къща и я видях — казва той.