Анабел си поръчва същото.
— С повечко тоник — казва тя.
Няма ми доверие и аз не ѝ се сърдя за това. Аз съм просто някакъв тип, който веднъж ѝ се примоли да не му пише глоба. Аз съм онзи, вероятно много мил, напълно безобиден глух тип.
— Познаваш го, така ли? — обръща се Анабел към бармана, като сочи към мен.
— Да, разбира се. Тобайъс пие малко и оставя големи бакшиши. Но не е много разговорлив.
Намигва ѝ, за да покаже, че се шегува.
Тя се разсмива и звукът е приятен.
— Вие сте си направо екип — казва тя. Анабел внимава да гледа с лице към мен, докато говори. Не забравя, че съм глух.
След като отпиваме една-две глътки от коктейлите си, Ерик се оттегля в другия край на бара. Оставаме само двамата с Анабел и тя ми разказва много от нещата, които вече знам, както и някои, които не са ми известни. Например не знаех, че тази вечер си е поръчала лингуини с гъби. Но сега знам, че това си поръчва всяка сряда вечер.
Разказвам ѝ моята история за Тобайъс. Аз съм счетоводител, разведен, без деца. Много обичах съпругата си, но се запознахме в гимназията и се оженихме прекалено рано. Случва се.
Анабел е добър слушател и кима точно когато трябва.
Ами ти? Имаш ли си приятел?
Тя поклаща глава.
— От доста време нямам приятел.
Защо?
Не я питам просто за да си говорим нещо. Любопитството ми е искрено.
Анабел свива рамене.
— Не съм срещнала подходящ човек?
Поклащам глава.
Не е достатъчно конкретно.
Замисля се за минута. Предполагам, че ще ми разкаже как последният ѝ приятел е бил пълен задник. Как ѝ е изневерил. Как винаги е бил навън „по мъжки“. Какъв пълен егоист е бил.
— Последният ми приятел беше убит — казва тя.
От шока едва не заговарям с глас.
Това е ужасно. Как се случи?
— Пиян шофьор.
Смътно си спомням как веднъж Анабел беше пуснала нещо в една социална мрежа, във връзка с кампания за набиране на средства срещу шофирането в нетрезвено състояние. Не показваше с нищо, че темата е близка до сърцето ѝ.
Задавам ѝ още въпроси, свързани с него. Казвал се Бен и двамата с Анабел се запознали покрай работата си. Бен бил полицай. Посещавал вечерни курсове по съдебно право и искал да се издигне в кариерата до полицейски инспектор, а след това — сержант.
Тя махнала снимката му от телефона си, защото не смята, че ѝ се отразява добре да я вижда през цялото време.
Това ми се струва толкова тъжно, че се налага да извърна глава.
— Хей — казва Анабел. Тя ме потупва по рамото, за да ми каже да я погледна. — Съжалявам. Тази тема е твърде сериозна.
Не, всичко е наред. Аз сам попитах.
— Уморих се да говоря за себе си. Ами ти? Имаш ли приятелка?
Поклащам глава.
— Ти си наред. Защо не?
Трудно ми е да започна отново да ходя по срещи. Бях женен десет години. И съм глух… което просто усложнява нещата, предполагам.
— Е, всяка жена, която не би излязла на среща с теб само защото си глух, не си заслужава усилията.
Усмихвам се. Думите ѝ са клише, но от нея звучат искрено. Това ме кара да се замисля как ли би реагирала, ако ѝ кажа истината?
Разговорът отново сменя посоката си и двамата спираме да говорим за себе си. Вместо това обсъждаме теми като музика, кино, новини. Нищо лично, просто небрежен разговор, който не предизвиква болезнени усещания.
Ерик се връща в нашия край на бара и ни пита дали искаме по още едно питие. Никой от нас не си поръчва второ.
Тя не иска да я изпратя до вкъщи. Разбираемо е, но настоявам Ерик да ѝ повика такси. Тя се съгласява и аз съм сигурен, че причината е Оуен Оливър. Преди да си тръгне, питам за телефонния ѝ номер. Тя ми го дава, а аз ѝ давам номера на предплатения телефон.
Анабел ми благодари за питието и ми стисва ръката. Едновременно официално и трогателно. Проследявам я с поглед, докато излиза от бара.
Няма да ѝ се обадя. Това знам със сигурност.
Също така знам със сигурност, че Анабел не е правилният избор. Не тя ще бъде отвлечена в петък вечер.
Причината е приятелят ѝ. В мига, в който чух тази история, веднага разбрах, че тя нямаше да бъде следващата.
Може би защото това щеше да бъде прекалено много трагедия за един млад живот. Да загубиш любимия си в зловеща катастрофа, само за да те убият след това.
Не е честно. Системата ни на подбор беше отчасти разработена от Оуен, но подходът ни в случая беше напълно произволен. Онзи ден аз просто видях Анабел. Можеше да бъде всяка друга.