В чакалнята проверявам новините на телефона си, откъдето ме обстрелват снимки на предишните жертви на Оуен. Местният вестник ги е сложил до една на първа страница и всички снимки са направени, докато са били усмихнати и живи. Посланието не е никак завоалирано. Ако изглеждате като тези жени, утре ще бъдете изложени на опасност. Оуен може да избере точно вас. Нищо не показва, че някоя от вас би могла да се пребори с него или да избяга, и единственият начин да оцелеете е да не бъдете избрана. Струва ми се малко обидно, че жените се приемат за толкова безпомощни. Авторът на тази статия никога не е срещал моята жена.
След зъболекаря следва сладолед. Милисънт се присъединява към нас за тази странна семейна традиция. Всъщност аз дадох началото ѝ още когато децата бяха съвсем малки и исках да ги накарам да спрат да плачат, когато трябва да ходят на зъболекар. Обещанието за сладолед свърши работа и оттогава насам не искат да се откажат от него.
Всички си имаме любим вкус. Милисънт си поръчва ванилия, аз шоколадов, а Рори — с цели лешници. Джена обича да експериментира. Тя винаги си поръчва специалитета на деня. Днес е боровинков с парченца шоколад и на нея страшно ѝ харесва. Според мен е отвратителен и се надявам стомахът ѝ да не е на същото мнение.
Щом зъбите на всички са почистени, а мозъците ни замръзнали, се разделяме. Милисънт завежда децата у дома, а аз се връщам на работа. На път за клуба случайно срещам Триста. Не съм я виждал от онзи ден, обилно полят с вино, когато ми разказа за връзката си с Оуен Оливър. Изключително благодарен съм ѝ за това, а тя дори не подозира. Точно в момента не подозира каквото и да било, вперила мъртвешкия си поглед в мен — типичен за пияниците, но причината не е в алкохола. Пие хапчета, най-вероятно обезболяващи, и то в големи дози. Често срещана гледка сред посетителите в клуба.
— Триста — казвам аз. — Как си?
— Идеално — казва тя. Завалено.
— Изглеждаш…
— Утре някой ще умре.
Триста изглежда равнодушна, но не е. Отвъд хапчетата има нещо, което отказва да бъде упоено.
— Така изглежда — казвам аз.
— Копеле.
— Ти няма да бъдеш сама, нали?
Казвам това, защото съм искрено загрижен за нея.
— Анди ще си бъде у дома. Каквато и да е ползата от това.
Триста поглежда нагоре към телевизора, на който показват запис от ареста на Оуен преди петнайсет години. Тръпки я побиват.
— Трябва да тръгвам.
Отдалечава се към дамската съблекалня, а аз оставам, вперил поглед след нея, да размишлявам над всичко, което направихме. Да възродим Оуен се отрази не само на полицейското разследване.
За което говори и последният ми клиент за деня. Той е приятен мъж, има три дъщери, две от които попадат във възрастовата група на Оуен. Всички все още живеят в района, две са необвързани и живеят сами и той е толкова разтревожен, че им е предложил да ги изпрати на ваканция през уикенда. Не е живял тук по времето, когато Оуен вилнееше наоколо за пръв път, но е слушал достатъчно истории.
Въпреки следобедния сладолед, вечерята си остава в шест часа. Джена разказва, че цяла седмица всички в училище говорели единствено и само за Оуен. Една от приятелките ѝ има по-голяма сестра, която е убедена, че Оуен ще избере тъкмо нея. При тези думи Рори започва да се хили подигравателно и казва, че това няма да се случи, защото и двете са твърде грозни, дори за сериен убиец. Джена замерва брат си с кръгло хлебче и Милисънт им заповядва да престанат. Остава им само да си разменят обидни имена през масата, които изговарят единствено с устни.
— Казах да престанете.
Милисънт не обича да се повтаря, затова те спират. За една минута. Джена се свива, когато Рори я изритва под масата. Сигурен съм, че Милисънт го забелязва, но не казва нищо и когато вечерята приключва, тя обявява импровизирана филмова вечер. Понякога, когато се карат твърде много, тя ги кара да прекарват повече време заедно. Това е нейният начин да се увери, че ще постигнат разбирателство, вместо всеки да се изолира от другия.
В продължение на двайсет минути спорят кой филм да гледат. Нито Милисънт, нито аз се намесваме — в действителност дори не им обръщаме внимание. В кухнята сме, довършваме разтребването на съдовете и тогава тя ме пита дали тази вечер отново ще излизам.
— Да.
— Сигурен ли си, че това е добра идея?
— Всичко ще бъде наред.
Тонът ми звучи по-остро, отколкото възнамерявам. Напрегнат съм, след като цял ден съм слушал за Оуен.
Всичко, което ще се случи утре, е заради мен. Аз написах писмото до Джош, аз избрах датата, аз обещах, че още едно момиче ще изчезне. Аз съм онзи, който едва предишната вечер смени Анабел с Наоми. Аз съм онзи, който трябва да се увери, че тя е правилният избор.