Ние трябваше да зашеметим само една петдесет и осем килограмова жена, така че не се нуждаехме от подобни средства.
Милисънт купи един лаптоп, за който знаехме само двамата. Използвахме го, за да направим проучване за опиата. Както и да открием Линдзи.
И Петра.
И Наоми.
В петък вечер отвлякохме Наоми заедно. Точно както бяхме направили с Линдзи.
На паркинга зад хотела Милисънт помаха с ръка на Наоми, за да привлече вниманието ѝ точно когато тя потегляше с колата си. Намираха се точно извън обсега на охранителните камери. Наблюдавах как Милисънт се навежда пред прозореца на шофьорската седалка и говори забързано, сякаш се нуждае от помощ, защото колата ѝ се е развалила. След това видях издайническото движение на ръката в мига, в който инжектира Наоми с опиата. Милисънт избута тялото на Наоми встрани, настани се на шофьорското място и потегли.
Последвах я усмихнат. След толкова много търсене, планиране и обсъждане изпитах огромна наслада да стана свидетел на самото изпълнение.
Разделихме се в гората. Аз взех колата на Наоми и се отървах от нея, а Милисънт потегли с моята кола, заедно с нашата все така изпаднала в безсъзнание жертва. Докато стигна до колата на Милисънт, паркирана на една пресечка от „Ланкастър“, и след това се прибера вкъщи, вече минаваше полунощ. В „Хидън Оукс“, верандата на всяка къща беше осветена, включително и нашата.
Децата не спяха. Правеха точно онова, което аз бих правил на тяхната възраст: гледаха филми на ужасите. И двамата се бяха настанили на пода в дневната, заедно с телефоните си, таблетите си и купища пакетирана храна. Присъединих се към тях.
Мислеха, че съм излязъл на оглед из квартала, за да пазя „Хидън Оукс“ от набезите на Оуен Оливър. Имаме си собствена охранителна фирма, но предишната вечер някои от жителите в квартала решиха да помагат, като правят обиколки. Просто аз не бях един от тях.
И двамата вече знаеха, че Милисънт няма да се прибере до сутринта. Казахме им, че ще остане при няколко приятелки, които не искаха да бъдат сами. И двамата не ги беше грижа. Не съм сигурен, че приемат Оуен Оливър като част от реалността. Той е някакъв торбалан от телевизора, смахнатият тип от филмите. Дори не им минава през ум, че майка им може да е в опасност. Чувствата ми по този въпрос са смесени. Искам децата ми да знаят, че са в безопасност. Също така искам да са наясно колко опасен е светът, в който живеем.
Оставам в леглото и започвам да се чудя за Милисънт: къде ли е завела Наоми, какво ли точно ще ѝ се случи. Или може би вече е започнало да се случва. За да престана, ставам и включвам телевизора. Спортните канали. Докато слушам бейзболните резултати от предишния ден, си правя кафе. Вестникът тупва на пода пред входната врата, но не го взимам. Вместо това пия кафе и гледам анимационни филмчета, докато децата се събудят, после изключвам телевизора, преди да слязат на долния етаж. Рори пръв влиза в кухнята, грабва дистанционното и включва новините.
— И коя го отнесе?
Взима си една купа от шкафа и я пълни със зърнена закуска.
— Не говори така.
Той завърта очи към тавана.
— Добре, коя са убили?
На вратата застава Джена. Поглежда първо Рори, после мен.
— Случи ли се? Оуен върна ли се?
Рори увеличава звука на телевизора. Репортерът на екрана не е Джош. Някаква млада блондинка, която прилича на жените, които допадат на Оуен.
От полицията казват, че известно време няма да знаем нищо. Предвид тревожността сред обществото през изминалата нощ, са получени множество сигнали за жени, които не отговаряли на телефона си и не са установили контакт със семействата си. Не знаем дали някои от тези жени в действителност са изчезнали и най-вероятно ще отнеме известно време, преди от полицията да изяснят всичко…
— Полицаите са идиоти — казва Рори. Обръща се към Джена и я мушва с пръст по ръката. — Като теб.
Тя завърта очи към тавана.
— Все тая.
Двамата престават да говорят за Оуен. Не чувам името му отново, докато вече не сме в колата, на път за футболния мач на Джена. В една пауза между песните радиоводещият съобщава, че в полицията са получени над хиляда обаждания от граждани, които твърдят, че в петък вечерта са видели Оуен Оливър.