От Милисънт все още няма новини, но аз лъжа децата и им казвам, че е отишла на брънч с приятелки. Изглежда, и двамата не ги е грижа.
По време на мача, започвам да проверявам телефона си по-често.
Някои от родителите обсъждат новините, разменят си теории за Оуен и писмото за петък, 13-и, и се чудят дали всичко не е било измама. Един от бащите каза, че със сигурност е било така, но жените не са толкова убедени. Когато се изсмя, една жена го попита кое е толкова смешно в твърдението, че ще убиеш някого в петък, 13-и.
Проверявам телефона си. Все още нищо.
Отборът на Джена повежда с един гол и аз вдигам окуражително палци към нея. Тя се усмихва и едновременно с това завърта очи към небето. Минава ми през ума, че вдигнатите палци не ме правят особено готин.
След това я виждам. Зад Джена, близо до паркинга, крачи към футболното игрище. Червената ѝ коса е спусната и подскача, докато се движи. Облечена е с дънки, кецове и тениска с лъв на гърдите — талисманът на училището. Винаги се опитва да изглежда като останалите майки на децата във футболния отбор, но никога не успява. Милисънт винаги изпъква.
Докато се приближава, се усмихва. Една голяма, широка усмивка, която стига чак до дълбините на очите ѝ. Облекчението плъзва по вените ми и едва тогава си давам сметка колко напрегнат съм бил. Глупаво от моя страна. Прекрасно знам, че не трябва да се съмнявам в способностите на Милисънт.
Протягам ръка към нея. Тя ме прегръща през кръста и се навежда, за да ме целуне. Устните ѝ са топли, дъхът ѝ ухае на канела и кафе.
— Как се справя Джена? — казва Милисънт и поглежда към терена. Не мога да откъсна поглед от нея.
— Водят с един гол.
— Идеално.
Тя се отдръпва от мен и поздравява някои от останалите родители, разменят си няколко думи за мача, хубавото време и в крайна сметка — за Оуен.
След края на мача аз трябва да отида на работа. Тази събота е ред на Милисънт да заведе децата на обяд и успяваме да останем насаме само няколко минути на паркинга. Децата са в колата, със закопчани колани, увлечени в спор. Заставаме един до друг между колите.
— Всичко наред ли е?
— Идеално е — казва тя. — Никакви проблеми.
Разделяме се и аз потеглям към клуба много по-щастлив. Окрилен може би. Сякаш летя.
В клуба имам урок с Кекона, кварталната клюкарка, което е рядкост. Според мен го е насрочила, защото иска да обсъждаме Оуен и евентуалните събития от предишната нощ, и урокът ни потвърждава подозренията ми. Оуен е единственото, за което говори.
— Петдесет и три жени. По новините казаха, че от миналата нощ до тази сутрин, петдесет и три жени са обявени за изчезнали.
Тя поклаща глава. Кекона все така носи дългата си тъмна коса, завързана на кок на тила.
— Снощи Оуен не е отвлякъл петдесет и три жени — казвам аз.
— Не, не е. Може да не е отвлякъл нито една. Но петдесет и три семейства вярват, че го е направил.
Кимвам, думите ѝ отекват в ума ми, опитвам се да си представя толкова много болка. Чувствам се откъснат от всичко това, сякаш няма нищо общо с мен.
Глава 25
Изчакваме всички останали да разберат какво се е случило. Когато по телевизията дават новини, Милисънт ми намига. Когато някой спомене Оуен, аз я поглеждам по начин, който само тя може да разбере. Това е общото между нас — нещото, което ни отличава от всички останали.
За пръв път се почувствах по този начин след Холи, после отново след Робин, а след това — Линдзи. След всяка жена Милисънт и аз преживяваме един момент, в който на света не съществува никой друг, освен нас двамата. Чувствам се по същия начин, както когато се бяхме покатерили на онова голямо дърво. Чувствам се по същия начин и сега, след Наоми.
Двамата с Милисънт сме съвсем будни, докато всички останали спят.
До понеделник от полицията са изяснили случаите с всички изчезнали жени, освен с две. Останалите са били открити или са се прибрали у дома. Чувам новината по радиото, докато шофирам на път за работа, и оставам изненадан. Не предполагах, че ще им отнеме толкова дълго да установят коя е изчезналата жена. Почти се изкушавам да изпратя още едно писмо на Джош, за да му кажа, че е била Наоми.
Почти. Но колкото по-дълго се опитват да разберат коя е изчезналата жена, толкова по-малко време ще прекарат в опити да я открият. От полицията не знаят дори кого да търсят.
Към обед ми се обажда директорката на училището. Това е странно, защото от училището винаги се обаждат първо на Милисънт, но директорката твърди, че Милисънт не отговаря на телефона си. Също така ми съобщава, че в училището е станал инцидент и се налага веднага да отида там. Питам дали е свързано с Рори.