— Стегни се. Веднага.
Захвърля дистанционното в другия край на дивана и излиза от стаята.
Може би изглежда така, все едно никога не отстоявам себе си пред Милисънт, но това не е вярно. Може да не се случва често, но не е нечувано. Случи се поне веднъж и го помня много добре. Беше достатъчно важно, за да отстоявам позицията си.
Рори беше на шест, Джена беше на пет и двамата с Милисънт не можехме да си поемем дъх от работа. Аз работех на две места — в допълнение към уроците по тенис, работех и в един спортен център. Милисънт се опитваше да продава недвижими имоти. Децата посещаваха различни учебни заведения — детска градина и училище в първи клас — и някой постоянно трябваше да бъде заведен някъде или взет отнякъде. Имахме две коли, но едната сякаш постоянно беше развалена. Въпреки това имахме храна на масата и покрив над главите си, както и всичко необходимо. Останалото беше просто всекидневна досада.
И един ден нещо ни падна от небето. Беше странна, напълно непредвидена случка. Срещу бивш мой работодател на едно място, където бях работил, докато учех в гимназията, беше заведено общо дело и десет години по-късно делото най-сетне беше приключило. Може би ищците не бяха много или адвокатите бяха по-добри от обикновено, но моят дял от обезщетението беше десет хиляди долара. Повече пари, отколкото бях виждал наведнъж.
Двамата с Милисънт седнахме на кухненската маса и вперихме поглед в чека. Децата си бяха в леглата, в къщата беше тихо и за известно време се отдадохме на мечти за всички неща, които бихме могли да направим с тези пари. Една седмица в Хаваи или един месец в планината. Пътешествие до Европа. Годежният пръстен, който Милисънт заслужаваше. Изпихме по чаша вино и мечтите ни станаха още по-смехотворни. Дрехи по поръчка. Домашно кино. Скъпи хромирани джанти и за двете ни стари коли. Десет хиляди долара не беше цяло състояние, но ние се преструвахме, че е така.
— Но сериозно все пак — каза тя и допи последната глътка от виното си. — Децата. Университет.
— Много разумно.
— Трябва да го направим.
Имаше право. Образованието беше скъпо и никога не беше лошо човек да започне да пести отрано. С тази разлика, че беше лошо. Лошо за нас и за нашето бъдеще, което можеше да стане много по-хубаво за всички ни.
— Имам по-добра идея — казах аз.
— По-добра от образованието на децата ни?
— Изслушай ме.
Предложих да използваме парите, за да инвестираме в себе си. През годините, след като се оженихме и се родиха децата, икономическото ни състояние не се подобри особено. Никой от двама ни нямаше кариера. Милисънт продължаваше да продава малки апартаментчета и по-евтини къщи, а по-скъпите имоти и по-големите продажби отиваха при по-опитните агенти на недвижими имоти. Моите частни уроци се провеждаха по обществените тенис кортове в парка, а клиентелата ми не беше постоянна. Предложих да направим нещо по този въпрос.
На пръв поглед предложението ми звучеше като някоя от смехотворните ни мечти. Билетът за коледния бал в клуб „Хидън Оукс“ струваше две хиляди и петстотин долара. Но въпросният бал не беше просто поредното празненство — беше билет за вход сред хората, които нямаше да срещнем другаде. Това бяха хората, които можеха да си позволят частни уроци по тенис и скъпи домове. Те щяха да платят образованието на децата ни.
— Пълна лудост — каза Милисънт.
— Ти не ме чуваш.
— Не — каза тя и отхвърли идеята ми с махване на ръка.
Това ме накара да не отстъпя.
Карахме се цяла седмица. Тя нарече поведението ми детинско, а аз ѝ казах, че не мисли в перспектива. Тя ме нарече авантюрист, а аз ѝ казах, че е лишена от всякакво въображение. Тя спря да ми говори, а аз спях на дивана. И въпреки това не отстъпих. Направи го тя.
Милисънт твърдеше, че се е уморила да спори. Според мен ѝ стана любопитно. Според мен искаше да провери дали щях да се окажа прав.
Половината пари похарчихме за билетите, за нея купихме рокля и обувки, за мен смокинг и обувки, и наехме луксозна кола за вечерта. Милисънт отиде на фризьор, гримьор и маникюр. След като платихме на бавачката, парите почти бяха свършили.
Струваше си всяко пени. Шест месеца след бала ми предложиха работа на професионалния тенис корт в клуба. На бала Милисънт се запозна с първите си заможни клиенти и започна да се издига в света на недвижимите имоти. За една вечер прескочихме поне пет години бавен и мъчителен напредък. Сякаш живеехме в телевизионна игра и автоматично бяхме преминали в по-горно ниво.