И до ден днешен Милисънт знае, че това се случи благодарение на мен. Защото аз реших какво да направим с парите. Спомня си за това всяка година, когато отидем на коледния бал в клуба, но честно казано, не съм сигурен, че изобщо я е грижа.
Глава 27
Признавам си, първоначално бях впечатлен, че Рори намери начин да ме изнудва. Повече бях ядосан на себе си, задето се оставих да ме хване, отколкото на него, задето ме е хванал. Но той вече започва да ме вбесява.
В неговата стая съм. Той седи на бюрото си, компютърът му е включен и от екрана втренчено ме гледа Наоми. Изминаха четиресет и осем часа, откакто беше обявена за единствената изчезнала жена. Лицето ѝ е навсякъде.
— Защо гледаш това? — казвам аз и кимвам към компютъра.
— Сменяш темата.
Прав е. Отбягвам факта, че току-що ми поиска няколкостотин долара, за да си държи устата затворена за несъществуващата ми любовница.
— Докога ще продължава това? — казвам аз.
— Докога ще продължаваш да го правиш? Едва миналата седмица видях как една вечер се измъкна от вкъщи.
Когато говори по този начин, ми е невъзможно да гледам на Рори като на дете. Въпреки рошавата му рижа коса и развлечени дрехи, той не изглежда на четиринайсет години. Изглежда като равноправен на мен.
— Предлагам ти сделка — казвам аз. — Давам ти парите и двамата спираме. Никога повече няма да ме видиш да се измъквам тайно от вкъщи.
— А ако го направиш?
— Ако го направя отново, ще ти дам двойно повече.
Мнимото хладнокръвие се изпарява от лицето на Рори в мига, в който веждите му подскачат нагоре. Той прикрива изненадата си, като потърква брадичка и се преструва, че обмисля предложението ми.
— Ще те наблюдавам — казва той.
— Знам.
Той кимва, замисля се и отказва предложението ми.
— Имам друга идея.
Вече клатя глава срещу него, силно разгневен. По-рано бях на ръба, сега вече съм го прескочил.
— Няма да ти дам нито цент повече…
— Не искам пари.
— Тогава какво искаш?
— Следващия път, когато излезеш тайно, не искам пари. Не искам нищо — казва той. — Но ще кажа на Джена.
— Джена?
— Татко, спри. Просто спри.
Сега аз съм изненаданият. Пълният смисъл на думите му ме обгръща малко по малко, докато най-сетне виждам цялостната истина.
Той е дете. Ще изминат години, преди да стане възрастен човек, при това много. Точно сега изглежда по-малък от всякога. Изглежда по-малък от първия път, в който го излъгах, по-малък от втория и третия. Изглежда по-малък от деня, в който го научих да държи ракета за тенис, и по-малък от деня, в който я замени със стик за голф. Рори изглежда по-малък от вчера. Той все още е просто едно малко момче.
Всичко това никога не е било заради парите или телевизионните игри, нито дори заради изнудването.
Всичко е било само заради онова, което си мисли, че правя. Той си мисли, че излизам тайно от вкъщи, за да изневерявам на майка му. И иска да спра.
Когато осъзнавам това, чувството е все едно куршум се забива в стомаха ми. Или поне си представям, че чувството е такова. Много по-силно е от удар с юмрук. Не знам какво да кажа, нито как да го кажа.
Кимвам и приемам предложението.
Стисваме ръце.
Пазя в тайна всичко това от Милисънт, точно както от самото начало. Също така не ѝ казвам за уебсайта, който разглеждаше Рори. Знам какво има в него, защото самият аз съм го разглеждал. Сайтът се казва „Детективи под прикритие“ — форум за аматьори, които се правят на тайни агенти, бивши полицаи, псевдохакери и хлапета, които се опитват да разгадават заплетени случаи. Същите онези хора, които пристигнаха в града и отседнаха в хотела на Наоми. Оуен Оливър и Наоми са приковали вниманието им. Във форумите се спекулира много за Оуен — къде е бил цели петнайсет години и защо се е завърнал. Много от тях не вярват, че е той. Според тях е някой имитатор.
Следя съдържанието на сайта така, както следя новините. Репортажите по темата все още са дело на Джош и го дават по телевизията по цял ден, по време на извънредните новини и вечерната емисия. Той е все така млад и нахъсан, но вече изглежда уморен и трябва да се подстриже.
През последните два дни следваше полицейските служители, докато проверяваха спирките за отдих по пътищата. Оуен държеше своите жертви в една изоставена спирки за отдих, която беше превърнал в бункер. От полицията ги претърсиха до една, както и всяка съществуваща постройка, подобна на бункер. Не са открили нищо.
Тази вечер Джош стои на един пустеещ път, а зад гърба му се вижда цяла флотилия от полицейски коли. Носи дебело яке и бейзболна шапка, с които изглежда дори още по-млад, и съобщава за това, че проверяват поредната вероятна локация.