Зад мен Милисънт ахва. Втурва се покрай мен към Джена и хваща главата ѝ с две ръце.
— Какво си направила? — казва тя.
Джена я поглежда втренчено, без да мигне.
Не казвам нищо, макар да знам отговора. Знам какво е направила Джена. Прозрението ме приковава намясто, тялото ми се вкоренява право в килимчето с цвят на слива на пода на Джена.
— Какво, по… — вече и Рори е в стаята, гледа втренчено сестра си и косата по пода на банята.
Джена се обръща към мен и казва:
— Сега няма да ме вземе, нали?
— Господи — казва Рори.
Не Господ.
Оуен.
Не отиваме на църква. Не отиваме никъде.
Доктор. Милисънт казва, че дъщеря ни се нуждае от доктор.
Казвам ѝ, че познавам един доктор. Мой клиент.
Да му се обадя. Не, да почакам. Може би не трябва да използваме някой от моите клиенти? Може би не искаме да разбират?
Да разберат какво?
Че дъщеря ни се нуждае от помощ.
Гледаме се втренчено един друг, нямаме представа какво да направим.
Това е нов проблем за нас. Отговор на всичко може да бъде открит в книгите за отглеждане на деца. Милисънт ги има всичките. Физическа болест, отиваш на доктор. Не се чувстваш добре, лягаш си. Преструваш се, отиваш на училище. Проблем с друго дете, обаждаш се на родителите му. Тръшкаш се, оставаш за малко сам.
Но не и за този проблем. В книгите не пише какво да направиш, когато детето ти се страхува от сериен убиец. Особено такъв като този.
В спалнята ни сме, говорим тихо. Джена е на долния етаж, на дивана, гледа телевизия с бейзболна шапка на главата. Рори е при нея, казали сме му да не изпуска сестра си от поглед. Казали сме му и да не ѝ се подиграва. Както никога, той ни слуша.
Милисънт решава да се обадим на семейния доктор. Доктор Бароу не е наш клиент, той просто е общопрактикуващ лекар, когото посещаваме от години. Лекува болните ни гърла и болки в корема, проверява дали нямаме нещо счупено или сътресения, но не мисля, че в тази ситуация ще може да ни помогне. Той е доста по-възрастен човек, който може би вярва, а може и да не вярва в съществуването на психическото здраве.
Казвам на Милисънт, че е късно. Няма да отговори.
Ще му се обадят от клиниката. Винаги има начин да се свържеш с един доктор.
Може би, ако…
Тя казва, че ще му се обади. Трябва да направим нещо.
Да. Вероятно е така.
Милисънт ме поглежда особено, докато взима телефона си. Рядко се случва да не мога да дешифрирам какво означава нейният поглед, но това е един от тези случаи. Ако трябва да отгатна, бих казал, че донякъде прилича на паника.
Слизам на долния етаж, за да проверя как е Джена. Двамата с Рори са на дивана. Гледат телевизия и ядат сандвичи с картофен чипс, напъхан в хляба. Джена поглежда към мен. Аз ѝ се усмихвам, опитвам да ѝ кажа с поглед, че всичко е добре, че тя е добре, че всичко на света е добре и никой няма да я нарани. Тя отмества поглед и отхапва още веднъж от сандвича си.
Не успявам да ѝ кажа нищо с поглед.
Връщам се на горния етаж, където Милисънт говори по телефона. Гласът ѝ е прекалено спокоен, твърде равен, докато обяснява на автоматичната телефонна централа, че да, случаят е спешен и да, тя наистина трябва да разговаря с доктор Бароу тази вечер. Прекъсва връзката, изчаква пет минути и опитва още веднъж.
Доктор Бароу най-сетне връща обаждането. Милисънт трескаво обяснява какво се е случило, какво е направила дъщеря ни. По-бързо не би могла да говори.
Това е криза за нея, за нас, за нашето семейство. Аз съм по средата.
Джена е изпадналата в криза.
Милисънт е тази, която се опитва да направи нещо по въпроса.
Рори се старае да пази дистанция. Дистанция от летящите куршуми.
Аз съм този, който тича нагоре-надолу по стълбите, проверява как са всички и не взима никакви решения. Аз отново съм по средата.
Глава 31
Доктор Бароу препоръчва един детски психолог, който се съгласява да ни приеме в събота, срещу двойно по-висока цена за консултацията. Всичко в кабинета му е бежово, от килима до тавана, все едно сме в купа овесена каша.
Психологът специализира подобни случаи, защото тези случаи са съвсем истински, и ни казва, че Джена не се чувства в безопасност. Подозира, че страда от някакво тревожно разстройство, предизвикано от медиите, но точното название не е от значение. Както и причините, поради които тя реагира толкова остро, които нямат значение, защото са лишени от смисъл. Смисълът няма място тук.