— Можете да обяснявате на Джена, че е в безопасност, докато не започне да го повтаря насън, но с това няма да постигнете нищо.
Милисънт седи пред доктора, възможно най-близо. Тя прекара цялата нощта в стаята на Джена, почти не спа и сега изглежда ужасно. Аз изглеждам горе-долу по същия начин. Колкото до Джена, тя спа добре. Отрязването на косата явно ѝ донесе усещане за спокойствие. Когато се опитвам да кажа това на доктора, той вдига ръка срещу мен.
— Фалшиво.
— Фалшиво — повтарям аз, като се опитвам да имитирам тона му, но достойната му за божество арогантност е непосилна дори за мен.
— Усещането за спокойствие вероятно е временно, докато нещо друго по новините не го предизвика отново — казва той.
Прекарал е предишния час с Джена, в рамките на спешната сутрешна консултация, уговорена от доктор Бароу. Ние сме втората част от нея.
— Какво да направим? — казва Милисънт.
Той има няколко идеи, които да помогнат на Джена да се почувства в безопасност. Първо, срещи в кабинета му два пъти седмично. Това са двеста долара на сесия, които не се покриват от здравната застраховка, приемат се само плащания в брой или с дебитна карта. Второ, да правим всичко, което кажем, че ще направим. Никога да не ѝ позволяваме да си помисли, че не може да разчита на нас.
— Но ние не го правим — казвам аз. — Ние винаги…
— Винаги? — казва той.
— Поне в деветдесет процента от времето — казва Милисънт. — Може би деветдесет и пет.
— Направете ги сто.
Милисънт кимва, все едно можем да го постигнем с вълшебна пръчка.
— Последно, но не по важност — казва той. — Откъснете я от медиите, от този сериен убиец, от всички разкази за жертвите му. Давам си сметка, че искам невъзможното, особено в днешно време, но се опитайте да го направите максимално. Не гледайте новини у дома. Не обсъждайте Оуен и нищо, свързано с него. Опитайте се да се държите така, все едно той няма нищо общо с вашето семейство.
— Той няма — казвам аз.
— Разбира се, че няма.
Подписваме на доктора голям чек и си тръгваме. Джена е в чакалнята, по телевизора на стената дават детски филмчета. Вперила е поглед в телефона си.
Милисънт се мръщи.
Усмихвам се и давам най-доброто от себе си.
— Кой иска закуска?
Уикендът е вихрушка от разговори. Цялото семейство, Джена, Рори, двете деца и Милисънт. Толкова много разговори с Милисънт. В края на неделния ден вече имаме нов набор от правила, като всичките се въртят около целта да елиминираме новините от живота си. Всички новинарски телевизионни канали са забранени, вестниците също. Ще гледаме телевизионните сериали онлайн, за да избегнем извънредните новини. Никакви радиопредавания, излъчвани на живо. В сравнение с интернет, всичко това е сравнително лесно. Но децата използват мрежата за училище, за забавление, за комуникация.
Въпреки това Милисънт се опитва да го постигне, като започва с паролите. Никой няма да може да се включи към интернет, освен ако не го направи самата тя.
Бунт.
— Тогава не мога да живея тук — заявява Рори, като вдига мизата до всичко или нищо още с първия си аргумент.
Джена кимва в знак на съгласие с брат си. Рядък миг на солидарност.
Съгласен съм с децата. Милисънт е предложила нещо, което е непрактично, неприложимо. Абсурдно.
Но запазвам мълчание.
Рори поглежда мен, после майка си, доловил слабостта ми. Изброява всички причини, поради които идеята с паролата няма да работи, като поставя на първо място дългото работно време на Милисънт.
Накрая се включва и Джена.
— Ще ме скъсат по литература.
Това е достатъчно. През цялата година ѝ беше трудно да се справя по литература. Тя се труди двойно по-усърдно, за да не си развали отличните оценки, и мисълта за това, че може да се случи, кара Милисънт да размисли. Правилата са смекчени до по-либерална степен.
Родителски контрол в интернет, лаптопите се местят в дневната, всички новинарски приложения се изтриват от телефоните. По-скоро с психологическа, отколкото практическа цел, но всички схващаме идеята. Нямам никаква представа дали Джена ще я съблюдава.
Една фризьорка се опитва да оформи това, което е останало от косата на Джена. Сега, когато е подравнена, не изглежда зле — просто различно. Милисънт купува всевъзможни шапки, с козирки и без, ако Джена иска да покрие косата си. Подрежда ги на масата за хранене, Джена ги разглежда една по една и пробва как ѝ стоят. В крайна сметка свива рамене.
— Хубави са — казва тя.
— Имаш ли си любима? — пита Милисънт.
Джена отново свива рамене.