Изчаквам, докато дишането ѝ се забави, след това ставам и отново отивам да проверя как е Джена.
След като ставам за втори път, не си правя труда да се върна обратно в леглото. През цялата нощ отивам да проверя как е още три пъти. Часовете в промеждутъците прекарвам пред телевизора. Около два часа сутринта задрямвам, докато гледам някакъв стар филм. Когато се събуждам, виждам лицето на Оуен. По телевизията дават документален репортаж за него.
Бяха направили няколко такива предавания, като всяко описваше в различна степен подробностите за жертвите на Оуен. До този момент успявах да ги избегна точно както избягвах да чета за нещата, които Оуен е причинявал на жертвите си.
Видеозаписът е бил направен, за да послужи по време на съдебното дело срещу Оуен, което така и не се състоя. Заснет е преди петнайсет години, с ръчна камера, която твърде много се клати. Оуен е изтърбушил някаква спирка за отдих, като е срутил стената между мъжките и женските тоалетни. Плочките по пода може някога да са били бели, но сега имаха сивкаво-кафяв цвят. Беше останала една тоалетна, както и една мивка, матрак и маса. По порутените стени пълзяха тръби, от пода и по целия таван, надолу от другата страна и обратно в цимента на пода. С идеален за белезници размер. На една от тръбите още виси един чифт.
Картината се разклаща и се фокусира върху пода. В по-общия план не се виждаше кръвта. Сега на места виждам по някое и друго размазано кърваво петно, тук-там по някоя капка кръв. Червените петна са навсякъде, сякаш някой е замахнал към пода с четка, потопена в червена боя. Камерата продължава към другия край на пода, за да покаже един от ъглите. На стената е размазано по-голямо петно кръв. Ниско долу, на сантиметри от пода, сякаш човекът, чиято кръв е изтичала, е седял на земята.
Камерата отново се отмества към матрака.
Сменям канала.
Глава 35
Минават два дни, преди да чуя новината за Триста Престън. Съобщава ми я Милисънт. Събота вечер е, Рори е на горния етаж, а Джена е на гости с преспиване в къщата на нейна приятелка. Останали за малко насаме, ние сядаме на масата с кутия сладолед с шоколадови парченца и две лъжици. Разговорът ни се върти около децата, как е Джена и дали Рори се справя добре в училище. Обсъждаме предстоящите социални събития и една нейна голяма евентуална продажба. Без да споменаваме имена, нито подробности, аз я питам как е всичко останало.
Идеално е, казва тя. Без уточнения, само с усмивка. И леко докосва върха на носа ми. Достатъчно игриво, за да ме накара да се усмихна.
След като приключваме с всички важни теми, започваме да обсъждаме всичко останало.
— Разбра ли за Триста? — казва тя.
— Разбрах, че е напуснала Анди. Видях го миналата седмица в клуба и той…
— Не това. По-миналата вечер се е самоубила.
Това спира дъха ми.
Милисънт продължава да говори.
— Обесила се е на пръчката на завесата на душа. Може би с колан? Не знам със сигурност.
Пъха в уста още една лъжица сладолед и поклаща глава.
— Това ме кара да се чудя защо го е напуснала. Може би ѝ е изневерявал.
Милисънт дори не предполага колко греши, защото аз не ѝ казах нищо за Триста — никога не споменах, че е имала романтични отношения с Оуен. И че все още беше влюбена в него.
— … в „Ланкастър“ — казва тя.
— В кое?
— В хотел „Ланкастър“. Отседнала е там, след като напуснала Анди. Там се е самоубила.
Сладоледът с шоколадови парченца сякаш прогаря дупка в стомаха ми. Втурвам се към банята и повръщам всичко. Милисънт застава на прага и пита дали съм добре. Отговарям, че съм добре, дори след като отново започва да ми се повдига.
Прекалено много сладолед, казвам ѝ аз. Ще се оправя.
Тя протяга ръка и проверява челото ми, не е топло. Сядам на пода, облягам гръб на стената и махвам с ръка, за да ѝ кажа, че нищо ми няма.
Тя си тръгва. Затварям очи, заслушан в стъпките ѝ обратно към кухнята, как търси нещо в хладилника. Издирва това, от което ми е станало лошо.
Искам да ѝ кажа, че това нещо сме ние. Дъщеря ни е занесла нож в училище и е отрязала цялата си коса. Сега една жена е мъртва. Не Наоми, една друга жена.
Заради Оуен. Заради мен, аз написах онези писма до Джош.
Милисънт се втурва обратно в банята, носи някакво розово течно лекарство.
Изпивам го до дъно и отново започвам да повръщам.
Погребението се провежда в траурен дом „Алтънс“ — на същото място, както и това на Линдзи. Не присъствах на нейното, но прочетох новините. Ковчегът на Линдзи е бил затворен заради онова, което Милисънт ѝ беше причинила. Ковчегът на Триста е отворен.