Джош го интервюира пред сградата на хотел „Ланкастър“. Това е първият мъж, който казва или намеква по какъвто и да било начин, че Наоми не е само онова мило съседско момиче, което описват всички.
— Не казвам, че е направила нещо лошо — казва той. — Просто смятам, че за да я открием, трябва да бъдем честни каква всъщност беше тя.
Мъжът често бил гост на „Ланкастър“, защото идвал поне два пъти месечно в града по работа. Разговарял неколкократно с Наоми, както и с някои други от редовните гости.
— Нека просто кажем, че отношенията ѝ с някои от гостите невинаги бяха чисто професионални.
— Можете ли да споделите какво точно имате предвид? — пита Джош.
— Не мисля, че е нужно да го правя. Хората са достатъчно умни, за да се досетят сами.
Това е първият път, когато някой споменава извънкласните занимания на Наоми. Не е последният.
Още няколко нейни колеги се появяват по медиите с твърдението, че знаят истината за Наоми. Спяла с много мъже. Някои от тях били гости на хотела. Никой не споменава пари, само секс. Не била проститутка. Била просто една двайсет и седемгодишна жена, която правела секс с не един или двама гости на хотела.
Първият от нейните любовници, който се осмели да разговаря с медиите, не показа лицето си. На телевизионния екран се виждат само очертанията на тялото му, а гласът му е променен.
— Отсядали ли сте някога в хотел „Ланкастър“?
— Да.
— А познавахте ли една рецепционистка на име Наоми?
— Да.
— А правихте ли секс с нея?
— Срамувам се да си го призная, но да.
После обяснява, че инициаторът била Наоми. Тя първа започнала да го съблазнява.
Още един мъж споделя историята си. И още един. Още сенки, още променени гласове. Всичко остава анонимно. Нито един от мъжете, които са спали с Наоми, не разкрива самоличността си. Не защото са семейни, тъй като поне за двама е установено, че нямат връзка или са разведени. Те просто не искат да си признаят, че са били сред нейните мъже.
Или завоеванията ѝ. Някой по телевизията започва да ги нарича така.
В клуба разговорите започват да се променят. Хората спират да наричат случилото се трагично, жалко. Някои дори спират да наричат Оуен чудовище. Вместо това хората започват да се питат как Наоми е можела да го предотврати. Как е можела да избегне да се превърне в жертва.
Една от тях е Кекона. Разказите за Наоми потвърждават убеждението ѝ, че неприятностите сполетяват хората, които си ги търсят. И в нейната глава сексът се брои за неприятност.
По телевизията не спират да обсъждат личния живот на Наоми. Джош е на гребена на вълната: всеки, който иска да разкаже за преживяванията си с нея, се обръща първо към него. Колкото повече гледам, толкова повече се хипнотизирам. Само за миг Наоми се превърна от един човек в друг.
Първият път, в който имам възможност да обсъдя новините с Милисънт, е след като завеждаме Джена на поредната ѝ среща с психолога. След това я водим обратно на училище, където заедно с приятелите си трябва да украси физкултурния салон за някакво предстоящо благотворително събитие. После Милисънт ме откарва обратно в клуба, където е паркирана моята кола. Тя включва радиото и гръмват новини. Водещият съобщава, че още един мъж, чието име остава анонимно, точно както всички останали, твърди, че по време на престоя си в „Ланкастър“ е спал с Наоми. С него стават седем.
— Фантастично — казва Милисънт.
— Фантастично?
— Докато продължават да говорят за нея или за Оуен, няма да търсят мен и теб.
— Сигурно си права — казвам аз.
Иска ми се да повдигна въпроса за Джена и как ли може да ѝ се отрази всичко това. Въпреки че не искам нищо друго, освен дъщеря ми да остане девствена до края на живота си, дори аз мога да си призная, че това не би било никак здравословно.
Милисънт протяга ръка и стисва моята.
— Прав беше за промяната в плана. С Анабел нямаше да бъде същото.
Това е вярно. И ме кара също да стисна ръката ѝ.
Качвам се в стаята на Джена, за да ѝ пожелая лека нощ. Тя лежи в леглото си и чете книга — истинска книга, тъй като лаптопът ѝ е на долния етаж. Косата ѝ вече е мъничко по-дълга и започва да изглежда доста стилно според мен. Тя ме поглежда иззад книгата, като пита безгласно какво искам.
Сядам в края на леглото ѝ.
— Искаш да си говорим, нали? — казва тя.
— Станала си прекалено умна за мен.
Джена присвива очи.