Онази вечер Милисънт отиде на празненството сама. Аз останах у дома при Джена.
Веднъж бяхме водили Джена на лекар заради стомашните проблеми. Семейната ни педиатърка е мила жена, която каза, че се тревожа прекалено. Децата постоянно страдали от стомашни разстройства, твърдеше тя. Стига да не вдигала температура и да не се обезводнявала, нямало причина за тревога. Стомашните ѝ проблеми се влошиха, след като Оуен беше възкръснал. Започвам да мисля, че страхът ѝ от него не отслабва. Той влошава физическото ѝ състояние.
Отворих календара в телефона си и опитах да пресметна колко често боледуваше. Един от първите пъти, в които се случи, беше нощта, в която бяхме с Линдзи — когато оставих Милисънт сама с нея, за да се прибера у дома при Джена.
Откакто откриха тялото на Линдзи, мисля за онази нощ и онова, което щеше да се случи, ако Джена не се беше разболяла. Щяхме ли да изпълним плана си и да убием Линдзи същата нощ? Или Милисънт щеше да ми каже, че иска да остави Линдзи жива?
Не знам.
Освен това не знам какво прави Милисънт, докато аз съм с Джена.
През по-голямата част от времето аз съм онзи, който се грижи за нея. Отчасти защото работният ми график е малко по-гъвкав. Също така защото когато Милисънт осъществи някоя продажба, приходите са по-големи от тези, които носят уроците ми по тенис.
Но може би тя оползотворява времето си с други неща — неща, за които не знам нищо.
Аз имам тайни. Защо да няма и тя.
Първата ми идея беше глупава. Помислих си, че мога да проследя Милисънт, за да разбера какво прави, може би къде държи Наоми. Но в мига, в който ми хрумва да започна да следя Милисънт, си давам сметка защо това би било невъзможно. Тя познава колата ми твърде добре, знае регистрационния ми номер, ще ме забележи незабавно.
Освен това трябва да ходя на работа. Графикът ми е гъвкав, но не мога да спра съвсем.
И не се налага да я следя лично, защото технологиите могат да го направят вместо мен. След петминутно проучване в интернет откривам, че това се прави точно като по филмите. Купувам си гео тракер с магнитно покритие, включвам копчето и го прикрепям отдолу на колата ѝ. След това трябва само да отворя приложението в телефона си и ще видя къде се намира колата. Също така приложението записва адресите, на които е спирала, така че не се налага да я следя в реално време. Цялото упражнение е невероятно евтино дори заедно с таксата за информиране в реално време. Да шпионираш някого никога не е било толкова лесно.
Казвам го така, все едно е много лесно, и технически наистина е така, но истинската цена плаща психическото ми състояние. И бракът ми.
Дори след като купувам устройството, не го слагам веднага на колата ѝ. Стои в багажника на моята кола и прогаря дупка в мозъка ми. Не искам да съсипя брака и семейството си — а точно това ще се случи, ако Милисънт разбере, че съм я шпионирал.
Не искам да го правя, но искам да знам какво прави тя.
Когато се прибирам вкъщи след работа, Милисънт вече си е у дома и колата ѝ е в гаража. Отнема само секунда, за да го прикрепя от долната страна на шасито.
По-късно същата вечер ми хрумва, че може би съществува начин тя да разбере, че на колата ѝ има проследяващо устройство. Всяка технология има ответна такава, поне така решавам, затова прекарвам един час в търсене в интернет с телефона си, за да открия всички начини, по които Милисънт би могла да разбере какво съм направил. И се оказвам прав — тя може да разбере, но първо трябва да заподозре, че някой я следи.
Поглеждам към нея. Тя седи заедно с Рори на масата за хранене и двамата правят помощни карти с информация за часа му по история. Той никога не е бил отличник, защото — както се изразяват учителите му — просто не се старае. Милисънт е съгласна с тях и няколко пъти седмично му помага да направи точно това. Никакви телефони, никакво разсейване, нищо освен домашните и майка му. Когато Милисънт и Рори учат заедно, дори аз не ги притеснявам.
След няколко минути тя усеща, че я наблюдавам. Поглежда към мен и ми намига. Аз също ѝ намигам.
По-късно същата нощ махам тракера от колата ѝ.
На другата сутрин го слагам обратно.
Глава 38
Когато наблюдавам някого, както когато наблюдавах Наоми и Анабел, чувствам интимност. Те не подозират, че някой ги наблюдава, затова не са предпазливи или стеснителни. Мога да опозная начина, по който крачат по улицата, движенията им, малките им особености и жестове. Понякога дори мога да позная какво ще направят в следващия момент.
Следенето с тракер е много по-различно, защото не наблюдавам Милисънт с очите си. Наблюдавам една синя точица, която обикаля по една карта.