Колкото и смущаваща да е тази мисъл, според мен това би бил най-добрият развой на ситуацията.
Ако я няма, ако никой никога повече не чуе нищо за нея и не бъде открита, споменът за Оуен може да избледнее заедно с нея. Когато изчезне от новините, все едно никога не се е завръщал.
Триста ще си остане мъртва. По този въпрос нищо не може да се направи. Но Джена ще спре да се страхува. Ще спре да мисли за Оуен Оливър.
И след година Оуен Оливър отново ще се появи по новините. Годишнината от случилото се ще бъде отбелязана с документални филми, специални репортажи и драматични възстановки, но няма да има никаква нова информация. Ще слушаме за Наоми и ще се появят мъжете в сянка с променени гласове.
След това Оуен отново ще избледнее. Наоми ще изчезне заедно с него.
Джена ще е пораснала с една година и ще говори за момчета. Косата ѝ отново ще бъде дълга и няма да крие нож под матрака си.
Докато дните си минават, започвам да мисля, че всичко това вече се случва. Наоми вече не е жива и Милисънт не я измъчва, нито ходи при нея. От полицията все още не разполагат с нищо. Всичко, което сме направили, просто ще избледнее и накрая ще бъде забравено.
Наблюдавам синята точица с усмивка. Следобед Милисънт се прибира у дома, оставя децата вкъщи и после отново излиза. Спира в едно кафене и знам, че си поръчва лате с ванилов аромат. Може би с двойна доза кафе, но е трудно да преценя само по синята точица на картата.
Толкова съм зает да наблюдавам Милисънт, че пропускам извънредните новини. Някаква жена, която никога не съм виждал и за която не съм чувал, твърди, че е била нападната.
Казва, че Оуен Оливър се е опитал да я отвлече.
Глава 39
За първи път чувам за тази жена в магазинчето на една бензиностанция. На стената над автомата за газирани напитки има телевизор, който се вижда от всяко място в магазинчето, включително и на мониторите с картината от охранителните камери. Логото на извънредните новини е навсякъде, но насочвам вниманието си към екрана едва когато се появява Джош. Казва, че с полицията се е свързала жена, която твърди, че е била нападната от Оуен Райли.
Жената не се появява по телевизията, дори като силует. Засега тя е просто една жалба, подадена в полицията. Текстът се появява на екрана и една репортерка започва да го чете на глас:
Във вторник вечерта аз се превърнах в най-новата жертва на Оуен Оливър, но по Божията милост успях да му избягам. Аз съм фризьорка и след работа всички отидохме в едно заведение от другата страна на улицата да пийнем по нещо, а след това, около седем часа, отидохме да хапнем нещо. По-късно същата вечер бях в един бар на улица „Мърсър“, но реших да си тръгна, защото на следващия ден трябваше да отида на работа. Това се случи около 11 часа и го помня ясно, защото някой го каза на глас и аз си казах, че е по-добре скоро да се прибирам вкъщи, затова реших да си тръгна. Колата ми беше на паркинга зад бара и дори не беше много тъмно заради уличните лампи, а луната грееше ярко, може би беше пълнолуние, но не проверих. Беше достатъчно светло, за да отида сама, затова така и направих. Дори не се замислих за Оуен Оливър. Изобщо не ми хрумна.
Бях на няколко крачки от колата, когато усетих как нещо ме дърпа назад. Все едно чантата ми се беше закачила за нещо, самата дръжка. Не беше силно, не се уплаших, просто спрях и я подръпнах, и понеже нещо наистина ме дърпаше, аз се обърнах.
Той стоеше точно зад мен и стискаше дръжката на чантата ми. В това се беше закачила. В ръката на Оуен.
Познах го, въпреки че носеше шапка, а козирката беше толкова ниско, че скриваше половината му лице. Но устата му се виждаше. Усмивката му. Всеки познава тази усмивка, постоянно я показват по новините, защото на онази стара снимка от ареста той беше усмихнат, и така познах, че със сигурност е той. И затова пуснах чантата си и побягнах.
Не бях стигнала далече, когато той ме сграбчи и ме събори на земята. Затова имам тези драскотини, защото се опитвах да се откъсна от него, но не можех, просто защото беше толкова силен и всеки път, когато се опитвах да помръдна, той ме стискаше все по-силно.
Сега съм жива само благодарение на телефона ми. Обади се брат ми и аз разбрах, че е той, по мелодията. Избирам специална мелодия за всички хора, които ми се обаждат, защото искам да знам кой звъни, нали така? Мелодията на брат ми звучи като взрив, защото той си е такъв, като страшен взрив. Сякаш животът му винаги се взривява и само тогава ми се обажда. Но повече няма да му се сърдя, защото неговият живот и тази мелодия са причината все още да съм жива. Звукът от взрива беше толкова силен, че накара Оуен да подскочи. Главата му рязко се обърна настрани и според мен той наистина си помисли, че нещо се е взривило.