— Тя е в безопасност.
— Разбира се.
Гледаме се в очите.
— Забелязали ли сте някакви промени в поведението ѝ? — казва той. — Каквато и да е промяна.
— Всъщност исках да ви попитам нещо. От известно време Джена има физически проблеми със стомаха. Гадене.
— И кога започна това?
— Ами, стомахът винаги ѝ е създавал проблеми, но отскоро състоянието ѝ се влоши. Възможно ли е да има някаква връзка?
— О, напълно. Напълно е възможно психическият стрес да се прояви чрез физическо неразположение. Случило ли се е нещо друго?
Престорено се замислям и поклащам глава.
— Не, по-скоро не.
Питам се дали може да разбере, че го лъжа. Никой не знае за ножа под леглото.
Разговорът ни вече е приключил, когато телефонът ми започва да вибрира. Милисънт.
Съжалявам, че не успях да дойда, как мина?
Синята ѝ точица тъкмо излиза от закусвалнята.
Джена е в чакалнята и си рисува нещо в една тетрадка, докато гледа някакво дневно токшоу. Заради късата ѝ коса очите ѝ изглеждат огромни. Облечена е с плътен пуловер, дънки и ботуши. Казвам ѝ, че преди да вземем брат ѝ от училище, ще отидем да хапнем нещо. Тя се усмихва.
Според часовника ми са минали седем минути, докато стигнем до закусвалнята „При Джо“. Когато спирам на паркинга, Милисънт отдавна си е тръгнала. Закусвалнята е виждала и по-добри времена, вероятно заради местоположението си. „При Джо“ се намира в старата част на града, която от доста време изостава в надпреварата с новата, по-лъскава част.
Вътре е толкова светло, че се виждат драскотините по тезгяха и витрината. Месата, сирената и готовите салати са леко завехнали. Ние сме единствените клиенти и вътре е тихо, поне докато Джена не завърта стелажа с картофен чипс, който проскърцва, вероятно от ръжда. Появява се една жена, сякаш дотогава е седяла и внезапно се е изправила. Закръглена е, с руса коса, и изглежда уморена, но когато се усмихва, цялото ѝ лице грейва.
— Добре дошли „При Джо“ — казва тя. — Аз съм Дениз.
— Приятно ми е, Дениз — казвам аз. — За пръв път идваме тук. Какъв е специалитетът?
Тя вдига един пръст, за да ми направи знак да почакам, и изчезва зад щанда. Посяга зад една от стъклените витрини и взима поднос с нарязано месо. Поставя го пред нас.
— Пуйка с подправки и мед. Леко люто, леко сладко, и двете умерено.
Поглеждам Джена.
— Супер — казва тя.
— Как е стомахът ти?
Тя завърта очи към тавана.
— Добре е.
— Супер.
Взимаме си по един сандвич — нейния с пълнозърнесто хлебче, а моя с бяло, и двата само с маруля и домати.
— Трябва да може да усетите вкуса на пуешкото — казва жената.
„При Джо“ има външна част от едната си страна, която не се вижда откъм паркинга. В заградено пространство са разпръснати няколко маси, изглежда чисто и подредено, но без особен чар. След минута това вече няма никакво значение, защото пуешкото е страшно вкусно. Дори Джена яде.
— В интернет ли откри това място? — казва Джена.
— Не. Защо?
— Струва ми се, че така би направил. Да търсиш странни места, където правят сандвичи.
— Не е странно. Хубаво е.
— На мама изобщо няма да ѝ хареса — казва тя. — Храната не е органична.
— Не ѝ казвай, че сме идвали тук.
— Искаш да я излъжа?
Правя се, че не съм я чул.
— Какво мислиш за психиатъра си? Помага ли ти?
Тя свива рамене.
— Предполагам, че да.
— Още ли се страхуваш?
Джена посочва с ръка. През страничната врата на магазина се вижда телевизорът над стъклената витрина. Русата жена седи на един стол до касата и гледа новините. Надписът на екрана обявява, че Джейн Доу ще даде пресконференция утре вечер.
Глава 41
Двамата с Милисънт сме на пустия паркинг пред мол „Фърндейл“. Единствените звуци долитат от магистралата зад гърба ни. Петък вечер е и Джена е на парти с пижами, а Рори ще спи при един свой приятел и ще играят телевизионни игри.
Пресконференцията на Джейн Доу приключи преди час. Двамата с Милисънт я гледахме в един популярен ресторант със спортен бар, долепен към мола. Пресконференцията се излъчваше по всички екрани. Най-новото развитие в драматичния сериал за нашия сериен убиец се превърна в социална петък вечер, допълнена с пилешки крилца и бира. Гледахме я заедно с още една двойка, семейство Райнхарт, които вярваха на всяка една дума, излязла от устата на Джейн Доу.
Милисънт се е облегнала на колата, скръстила е ръце пред гърдите си, един разпилян кичур коса се развява на вятъра. Винаги е облечена с нещо, подходящо за случая, дори за този сериозен случай в някакъв спортен бар. Черните ѝ дънки са в комбинация с тениска, на която пише „Заедно в Оукс“ — един девиз, който се появи след изчезването на Наоми. Косата ѝ е сплетена на гърба, с изключение на въпросния кичур.