Тя поклаща глава.
— Тя не ми харесва — казва тя. — Историята ѝ не ми харесва.
Мисля си как беше държала Линдзи в плен. Може би тя не ѝ е харесвала.
— Няма значение — казвам аз.
— Не знаем това.
— И какво…
— Просто трябва да научим повече — казва тя.
— Нали не мислиш да…
— Нищо не мисля.
За момент оставаме мълчаливи, после Милисънт се обръща и отваря вратата. Гледам как се качва в колата ми откъм пътническата страна. Затваря вратата и ме поглежда. Аз още не съм помръднал. Почти чувам как въздиша, докато отваря вратата и отново излиза навън. Носи ботуши с гумени подметки, които не издават никакъв звук, докато се приближава към мен.
Поставя длани върху гърдите ми и поглежда нагоре към мен.
— Хей — казва тя.
— Хей.
— Добре ли си?
Свивам рамене.
— Това означава „не“ — казва тя.
Мой ред е да въздъхна. Или да изпуфтя. Да издишам тежко. Нещо такова.
— Объркахме всичко, нали знаеш — казвам аз.
— Така ли?
— Така мисля, да.
— Обясни ми.
Не знам откъде да започна — всичко е толкова заплетено и не искам да спомена нещо, което не бива. Като Петра, която никога не съм споменавал. Или изнудването на Рори. Тя знае за Джена, но не за всичко. Самоубийството на Триста. Тракерът на колата. „При Джо“.
Има толкова много неща, които Милисънт не знае. И въпреки това сякаш има още толкова повече, които самият аз бих могъл да науча.
— Работата с Оуен — най-сетне казвам аз. — Излезе извън контрол.
— Не съм съгласна.
— Ами Джена?
— Това трябваше да го предвидя.
Отговорът ѝ ме изненадва. Не греши често, а още по-рядко си признава. Затова решавам да не ѝ казвам какви са наблюденията на доктор Бежов. Не ми се струва най-подходящият момент да ѝ кажа, че цялата ситуация физически разболява Джена.
Насреща ни грейват фарове, някаква кола се показва зад ъгъла на мола. Когато се приближава, виждам, че изобщо не е кола. Превозните средства на охранителите в мола са колички за голф и зад волана на тази седи жена на средна възраст. Тя спира и ни пита дали има някакъв проблем.
Милисънт ѝ махва с ръка.
— Всичко е наред. Със съпруга ми просто обсъждаме оценките на нашия син в училище.
— О, разбирам. И аз имам трима.
— Значи, ви е напълно ясно.
Охранителката кимва. Двете със съпругата ми се усмихват една на друга, докато си разменят някакво взаимно майчинско разбиране.
— Все пак най-добре е да преместите колата. Молът е затворен.
— Благодарим. Ще тръгваме — казва Милисънт.
Охранителката изчаква да влезем в колата и да потеглим. Когато спираме на червен светофар, Милисънт слага ръка на рамото ми.
— Мислех си, че може би трябва да запишем Джена на уроци по самозащита. Мисля, че това може да ѝ помогне да придобие повече увереност.
— Това е добра идея.
И наистина е така.
— Утре ще проуча въпроса.
Милисънт не се отбива „При Джо“ само веднъж. На следващия ден, по обяд, пак отива там и остава четиресет минути, преди да потегли към следващата къща. Няма нищо необичайно във всички останали места, на които спира. Дори разглежда две зали за бойни изкуства за Джена и след вечеря ми разказва за тях, когато оставаме сами в спалнята.
— В едната от залите преподават състезателно таекуондо. Имат турнири и отбори, и печелят отличия. Но в центъра има още една, за крав мага. То е малко по-скъпо, но с по-голямо приложение за самозащита.
— Може да опита и на двете места и да я оставим да избере онова, което ѝ харесва повече.
Милисънт се приближава и ме целува по носа.
— Толкова си умен.
Завъртам очи към тавана. Тя се кикоти.
Не споменава закусвалнята, нито пълничката руса жена с голямата усмивка. Опитвам се да измисля начин, по който да разбера какво е обядвала, без да я питам директно. „Какво обядва?“ звучи твърде ненадейно. Но аз не съм толкова умен, колкото Милисънт твърди, защото когато започвам да обяснявам какво вкусно нещо съм обядвал, тя не ми отвръща със същото. Просто кима и се усмихва, докато се подготвя за сън, все едно е заинтригувана от продължителния ми монолог за измисления ми обяд. Заспиваме, без да обсъдим „При Джо“.
През нощта ставам и слизам в библиотеката. Наричаме тази стая библиотеката, защото е пълна с лавици с книги и има голямо махагоново бюро, но я използваме само за да провеждаме телефонни разговори в усамотение. Освен това от известно време насам я използвам, за да се ровя тайно в интернет.